всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-749/22: I, Определение от 21 февруари 2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато е оттеглил преюдициалното си запитване и Съдът е заличил делото от регистъра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-694/23: Edo, Определение от 21 февруари 2024 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от националния съд?
Кой орган носи отговорност за произнасяне относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-715/20: X (Absence de motifs de résiliation), Съдебно решение от 20 февруари 2024 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която работодателят не е длъжен да мотивира писмено прекратяването с предизвестие на срочен трудов договор, при положение че има такова задължение при прекратяване на трудов договор за неопределено време, и може ли тази клауза да бъде изтъкната в спор между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/23: Witon, Определение от 19 февруари 2024 г.

Необходимо ли е съществуването на реален и текущ спор пред националния съд за допустимостта на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли националният съд да отправи преюдициално запитване, когато повдигнатите въпроси са хипотетични и не са свързани с конкретни обстоятелства по висящото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/23: Witon, Определение от 19 февруари 2024 г.

Допустимо ли е отправянето на преюдициално запитване при отсъствие на реален спор и наличие само на хипотетични обстоятелства пред националния съд?
Необходимо ли е за допустимостта на преюдициалното запитване да са предприети конкретни действия, като искане за спиране на производството или обезпечителни мерки, към момента на отправяне на запитването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-633/22: Real Madrid Club de Fútbol, Заключение от 8 февруари 2024 г.

1) Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент [Брюксел I] и член 11 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
2) Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди се определя било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
3) Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
4) Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
5) Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
6) Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
7) Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Заключение от 1 февруари 2024 г.

1) Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 12 и член 47 [от] [Хартата] да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
2) С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към [Акта относно условията за присъединяването] и Решението [за МСП] национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени (от главния прокурор на Румъния, по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет) прокурори от прокуратурата към Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) и съответно на прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/23: Lita, Определение от 30 януари 2024 г.

Наложително ли е разглеждането на преюдициалните запитвания по ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник, като се има предвид естеството и обхвата на засегнатата национална уредба?
Позволява ли ускореното производство Съдът да се произнесе в срок, който да е релевантен за националното производство при вече влезли в сила разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Трябва ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че дадено лице може да се счита за окончателно оправдано по смисъла на този член 50 вследствие на постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокуратура, без да е разгледано правното положение на това лице като носещо наказателна отговорност за деянието, съставляващо преследваното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13536373839137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form