Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Отговаря ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията за достатъчна яснота, прецизност и обосновка относно необходимостта от тълкуване на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Изисква ли член 267 ДФЕС националната юрисдикция да изложи в достатъчна степен фактическите и правните основания за своето преюдициално запитване, така че да се гарантира възможността Съдът на ЕС да даде полезен отговор и заинтересованите страни да упражнят ефективно право на становище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Обхваща ли понятието „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС съответния състав, който разглежда делото, или се отнася само до юрисдикцията като институция?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която ограничава възможността на отделен съдебен състав да отправя преюдициално запитване чрез предоставяне на изключителна компетентност на пленума?
Явява ли се задължението за прилагане на практиката на Съда и на решенията по вече отправени преюдициални въпроси задължение на самия състав или на институцията като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открита рибарска лодка по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или лодката се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива [2006/123], като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за транспортните услуги?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос, приложима ли е глава III от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
3) Ако на втория въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че се предвижда услугите да се предоставят основно на лица с местоживеене в Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да предоставят същите или подобни услуги?
4) От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешителните е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешителните, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
1) Приложима ли е глава III от Директива [2006/123] към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че съдържателят на съответния обект предоставя услуги на самонаети проституиращи лица от други държави членки, различни от Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да открият витрини за проституция в Амстердам?
3) В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на собственика на витрини за проституция да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват със съдържателя на съответния обект на разбираем от него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Включва ли понятието „съобщаване на обществеността“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 предаването на защитени произведения чрез радиоприемник и високоговорители в заведение като кафе-ресторант на клиентите, които се намират в него?
Има ли значение използването на технически средства като високоговорители и/или усилватели за определянето на даденото предаване като „съобщаване на обществеността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Обхваща ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО разпространението на произведения чрез радиоапарати с високоговорители в търговски обекти като кафе-ресторанти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Дали Tribunal Català de Contractes del Sector Públic следва да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, въпреки че обжалването пред този орган не е единственият способ за правна защита, а представлява алтернативен способ наред с обжалването по съдебен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1. Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива [2010/13] да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
2. Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2010/13] да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
а) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата [членка] гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Може ли националният съд да тълкува понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], като се позове на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива [2004/18]?
2) Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от Азорския автономен регион, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
3) В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
4) При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от освобождаване от ДДС съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.