всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза в процедури за възлагане на обществени поръчки за управление на публични услуги за здравни грижи да се изисква услугите, предмет на поръчката, да се извършват единствено в определена община, която може да не е общината по постоянния адрес на пациентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение [Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448)] във връзка с конкретната фактическа обстановка, предмет на преюдициалното запитване в това дело, при която само две предприятия участват в процедура по възлагане на обществена поръчка, са приложими, поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор, и в разглеждания от настоящия съд случай, в който, макар допуснатите до участие в процедурата по възлагане на поръчка предприятия да са били повече от две, те са били изключени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност се отнася само до две предприятия?
2) Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Европейския съюз, налице ли е противоречие между последното и по-специално член 267 ДФЕС и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи или който е несъвместим с правото на Европейския съюз, и по-специално:
— когато разглеждащите делото състави или колегии на Consiglio di Stato имат съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Европейския съюз на вече прогласен от пленума правен принцип, длъжни ли са те да препратят делото на пленума с мотивирано определение дори преди да могат да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за установяване на съответствието или на съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посочените състави или колегии на Consiglio di Stato могат или дори са длъжни като последни национални съдебни инстанции да отправят самостоятелно, в качеството си на общи съдилища по прилагането на правото на Европейския съюз, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за правилното тълкуване на това право,
— ако отговорът на поставения в предходната алинея въпрос е в смисъл, че се признава правомощие/задължение на всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да отправят непосредствено преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз или че във всички случаи, след като Съдът на Европейския съюз все пак се е произнесъл и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato, като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Европейския съюз и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, могат ли или длъжни ли са съставите и колегиите на Consiglio di Stato, в качеството им на общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, чиито решения не подлежат на обжалване, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда на Европейския съюз или, обратно, дори и в тези случаи те остават задължени да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Европейския съюз, вече установено с обвързваща сила от Съда на Европейския съюз, да се извършва изключително въз основа на преценката и на съдебната практика на пленума,
— на последно място, дали тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че предоставя изключително на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Европейския съюз, вече установени от Съда на Европейския съюз — противоречи както на принципа на разумна продължителност на производството и на принципа на предоставяне на възможност за бързо обжалване във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, така и на изискването за пълно и непосредствено прилагане на правото на Европейския съюз от страна на всички съдилища във всички държави членки в съответствие с обвързващото тълкуване, установено от Съда на Европейския съюз, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на „полезно действие“ и на предимство на правото на Европейския съюз по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?
Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
2) Като се има предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
3) Като се има предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство понятието „рекламни спотове“ по член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка за това „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и в края на рекламната пауза да се отчитат като време за реклама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за публичноправни образувания?
При утвърдителен отговор, следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за икономически оператори и могат ли в това си качество да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки?
При утвърдителен отговор, могат ли и трябва ли съгласно Директива 2004/18 административните органи да бъдат вписани в официалните списъци на одобрените изпълнители на строителство, доставки или услуги, или да бъдат сертифицирани от публичноправни или частноправни организации, познато в испанското право като система за класиране на предприятията?
Неправилно ли е транспонирана в испанското право с Кралски законодателен декрет 3/2011 Директива 2004/18, и ако е така, ограничил ли е испанският законодател с членове 62 и 65 от посочения Кралски законодателен декрет включването на административните органи в списъка на класираните предприятия?
В случай че административните органи могат да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки, но не могат да бъдат включени в списъка на класираните предприятия, по какъв начин съгласно Директива 2004/18 те следва да доказват годността си във връзка с възлагането на поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместима ли е с принципите, установени с Директива 89/665 […], национална правна уредба […], която установява високи размери на съдебна такса за достъп до административно правосъдие в областта на обществените поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 да се тълкуват в смисъл, че са приложими в случай, че белгийски гражданин, който пребивава в Белгия и който не е упражнявал професионална дейност в друга държава членка, представя в подкрепа на молбата си за участие в конкурс за назначаване на съдебни помощници в белгийския Cour de cassation диплома от френски университет, а именно диплома за магистър с професионална насоченост [master à finalité professionnelle], издадена на 22 ноември 2010 г. от френския университет в Поатие?
Представлява ли длъжността съдебен помощник в Cour de cassation „регламентирана професия“ по смисъла на Директива 2005/36?
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска при обстоятелства като тези по главното производство, когато конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници към юрисдикция на държава членка разглежда подадена от гражданин на тази държава членка молба за участие в съответния конкурс, тя да поставя като условие за това участие притежаването на дипломите, изисквани от законодателството на посочената държава членка, или признаването на академичната равностойност на диплома за master, издадена от университет на друга държава членка, без да взема под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и относимия професионален опит на заинтересованото лице, съпоставяйки удостоверяваната с тях професионална квалификация с изискваната от това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открит рибарски кораб по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или корабът се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123, като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за услугите в областта на транспорта?
От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешенията е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешенията, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на лицето, стопанисващо витрини за проституция, да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват с него на разбираем за него език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Член 5 от Директива 2005/36 допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
2) При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
3) При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form