всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли правото на Съюза, по-конкретно принципите на ефективност и равностойност, национална правна уредба, съгласно която иск за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на правилата в областта на обществените поръчки, може да се предяви само ако преди това е установено, че процедурата за възлагането на съответната поръчка е незаконосъобразна поради липсата на предварително публикуване на обявление за поръчката, при положение че това искане за установяване на незаконосъобразност на процедурата се подава в шестмесечен преклузивен срок, който започва да тече, считано от деня, следващ датата на възлагането на съответната обществена поръчка, независимо от това дали подателят на искането е можел да знае за наличието на нарушението, водещо до незаконосъобразност на решението на възлагащия орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Допуска ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и ефективност, национална правна уредба, която задължава новите концесионери в сектора на спортните залагания да прехвърлят безвъзмездно, в момента на естествено приключване на концесията или в случай на предсрочна отмяна или разваляне на същата, на възлагащия орган или на друг посочен от него концесионер, ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежата за управление и събиране на залози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Следва ли принципът на равно третиране, предвиден в член 10 от Директива 2004/17/EО […] във връзка с член 51 от нея, да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство възложителят не може да възлага поръчката на оферент, който не е подавал заявление за участие в предварителния подбор и поради това не е бил одобрен в рамките на този подбор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което изисква оферентите и техните подизпълнители да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?
Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което предвижда изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка на оференти и техните подизпълнители, които отказват да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1. В светлината на член 25 от Директива 2004/18[…] допустимо ли е в спецификацията възлагащият орган да посочи, че изпълнителят е длъжен да извърши със собствени сили най-малко 25 % от работата по поръчката?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: прилагането на описаното в първия въпрос изискване в процедурата по възлагане на обществена поръчка съставлява ли нарушение на разпоредбите на правото на Европейския съюз, което да обосновава извършването на финансова корекция по реда на член 98 от [Регламент № 1083/2006]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключените от приложното ѝ поле въпроси на „правото на търговските дружества“ обхващат: a) преобразувания като сливания и разделяния, и б) разпоредбата на член 15 от Трета директива 78/855, която защитава кредиторите при преобразуване
2) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изключението по член 1, параграф 2, буква г) от Регламент „Рим I“ — което заменя старата уредба по член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция — води ли до същия извод, или следва да се тълкува по друг начин
Ако е по друг начин, какъв е той
4) Може ли от първичното право на Съюза, например свободата на установяване по член 49 ДФЕС, свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС или свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, да бъдат изведени изисквания за стълкновителния режим на сливанията, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: може ли от вторичното право на Съюза, например Директива 2005/56 или Директива 2011/35 или Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, да бъдат изведени принципи за стълкновителния режим, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество, или в националните стълкновителни норми може свободно да се определя кое е приложимото материално право в такива случаи
6) Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855 да се тълкува в смисъл, че в случай на презгранично сливане емитентът има право спрямо притежателите на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, и по-специално подчинени облигации, да прекрати правоотношението и да се разплати с носителите на права
7) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Може ли понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18?
Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112, образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от RAA, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от правилото за третиране като данъчно незадължено по ДДС лице съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

При въпроса дали е налице сборник от самостоятелни материали по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/6/ЕО, тъй като материалите могат да бъдат отделени един от друг, без това да засегне стойността на тяхното съдържание, от значение ли е всяка възможна стойност на съдържанието или само тази стойност, която трябва да се определи въз основа на предназначението на всеки сборник и като се вземе предвид произтичащото от него типично поведение на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 45 от Директива 2004/18, разпоредба като член 1, параграф 17 от Закон № 190/2012, която дава възможност на възлагащите органи да предвидят като законно основание за изключване на предприятията […] липсата на приемане или липсата на писмено доказателство за приемане от страна на горепосочените предприятия на задълженията, съдържащи се в така наречените „протоколи за законност“, и по-общо в споразуменията между възлагащите органи и участващите предприятия, целящи да се противодейства на проникването на организираната престъпност в сектора на обществените поръчки?
Когато дадена държава членка евентуално предвиди описаното в предходния въпрос правомощие за изключване, може ли по смисъла на член 45 от Директива 2004/18 това да се смята за отклонение от принципа на изчерпателност на основанията за изключване, обосновано от императивното изискване да се противодейства на опитите за проникване на организираната престъпност в процедурите за възлагане на обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

I. Относно първото обвинение за (извършено през януари 2012 г.) деяние и второто обвинение за извършено през периода до края на юни 2012 г. деяние:
1. а)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дело С‑186/11 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [GlüStV]?
II. По второто обвинение за деяние, извършено през периода след юли 2012 г.
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава членка на ЕС оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [GlüÄndStV], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
а) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß [и др., С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media [Group, С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на ЕС от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само 14 кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но 15 месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри „Ods“ (Ods Deutschland Sportwetten GmbH), е сред 14-те кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба (член 21, параграф 3 от GlüÄndStV) изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“;
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган, съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form