всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, съдържащи се в член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 […], намира ли посочената разпоредба пряко приложение в португалския правен ред, така че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи?
2) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако не установи невъзможност или сериозно затруднение да получи такава декларация от частния купувач?
3) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които изискват удостоверение от частния купувач със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друг компетентен орган, чието непредставяне води до отстраняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, недопускане на дискриминация и защита на конкуренцията, съдържащи се в членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 106 ДФЕС, национална правна уредба, която чрез последващи законодателни изменения предвижда многократно удължаване на срока на концесии на имоти с икономическо значение от крайбрежната ивица, публична собственост
2) Допуска ли член 12 от Директива 2006/123 съществуването на национална уредба като член 1, параграф 18 от Декрет-закон № 194 от 30 декември 2009 г., преобразуван в Закон № 25 от 26 февруари 2010 г., изменен и допълнен, която позволява автоматично удължаване на срока на текущите концесии за територии и имоти, публична собственост, по крайбрежната ивица, предоставени за туристически и развлекателни дейности до 31 декември 2015 г., или до 31 декември 2020 г. съгласно член 34 duodecies от Декрет-закон № 179 от 18 октомври 2012 г., добавен с член 1, параграф 1 от Закон № 221 от 17 декември 2012 г. за преобразуване на същия декрет-закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Следва ли въпросът дали е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се преценява винаги въз основата на едни и същи критерии, а именно че:
— е налице ползвател, който, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, осигурява достъп на трети лица до защитено произведение, какъвто достъп те не биха имали без неговите действия,
— „публика“ означава неопределен брой потенциални получатели на услугата и освен това броят им трябва да бъде доста голям, като той е „неопределен“, когато става въпрос за „лица по принцип“, а не за спадащи към дадена частна група лица; изразът „доста голям брой лица“ означава, че трябва да бъде надвишен определен минимален праг, поради което този критерий не е изпълнен при твърде малък или дори незначителен брой на засегнатите лица, като във връзка с това преценката зависи не само от това колко лица имат едновременно достъп до същото произведение, но и колко от тях един след друг имат достъп до произведението,
— става въпрос за нова публика, на която се съобщава произведението, тоест за публика, която авторът на произведението не е имал предвид, когато е дал разрешение за използването му чрез публично съобщаване, освен ако следващото излъчване не се извършва по технически начин, различен от този при първоначалното излъчване, и
— не е без значение дали въпросното действие по използване на произведението е с търговска цел, както и дали публиката е готова да възприема излъчваното предаване, а не просто „го улавя“ случайно, като това не е задължително условие за публично съобщаване?
2) Следва ли — в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за приемане на телевизионни предавания — въпросът дали е налице публично съобщаване да се преценява в съответствие с понятието „публично съобщаване“ по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или по член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, когато със създадената възможност за гледане на телевизионните предавания се засягат авторски и сродни на тях права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, на автори на текстове и на музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, на продуценти на звукозаписи и на автори на литературни текстове, както и на техните издатели?
3) Дали в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
4) Ако в случаите като разглеждания в главното производство бъде прието, че е налице публично съобщаване, разбирано в посочения смисъл, поддържа ли Съдът практиката си, съгласно която излъчването на защитени звукозаписи от радиопредавания, предназначено за пациентите в зъболекарски кабинет (вж. решение SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140) или в други подобни заведения, не съставлява публично съобщаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е националното законодателство да изключва клоновете на дружества, учредени в други държави членки, от възможността да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместими ли са с правото на Съюза изискванията за специфична правно-организационна форма и произход по унгарското право на групите дружества, които могат да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничението, според което само банки и други кредитни институции могат на практика да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Допустимо ли е въвеждането на изискване за наличие на място на стопанска дейност в Унгария като условие за издаване на картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС създаването на монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери „Erzsébet“, които могат да се използват за закупуване на храна и се предоставят като възнаграждение в натура при изгодни данъчни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство понятието „рекламни спотове“ по член 23, параграф 1 от тази директива във връзка с използвания израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка за това „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и в края на рекламната пауза да се отчитат като време за реклама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Произтича ли от „деликт или квазиделикт“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] задължението за заплащане на „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29], което съгласно австрийското право имат предприятията, пускащи за първи път информационни носители на националния пазар възмездно и с търговска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Обосноваването на необходимостта от ускорена процедура при наличието на голям брой засегнати лица или значим обществен интерес

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Трябва ли членове 47 и 48 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното по-горе италианско законодателство, която в областта на услугите при посочените по-горе условия позволява частично позоваване на капацитета на други предприятия?
2) Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз, а именно тези на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност, разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде изключено от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка предприятие, което не е знаело — тъй като това не е било изрично посочено в обявлението за обществена поръчка — че за да може да участва в посочената процедура, е длъжно да заплати определена сума, чието неплащане се санкционира с изключване от процедурата, независимо че посоченото задължение не следва ясно от текста на закона, действащ в тази държава членка, но може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се състои в разширително тълкуване на определени разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на императивното съдържание на документите за обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form