всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-567/24: Svema Trade, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на Директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима, или тя е оборима?
Ако посочената презумпция за справедливост на престацията трябва да се разглежда като оборима, неограничена ли е нейната оборимост, или евентуално е ограничена до определени обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/24: AGCOM (Jeux d’argent en ligne), Заключение от 27 ноември 2025 г.

1) Прилага ли се съгласно член 1, параграф 5 от Директива [2000/31] режимът на отговорност на доставчиците на хостинг услуги, установен в член 14 от тази директива, към дейностите по онлайн реклама на игри и залагания с парични печалби, както и към рекламата на хазартни игри?
Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос […]:
2) Прилага ли се режимът на отговорност по член 14 от Директива [2000/31] към доставчик на хостинг услуги като Google по отношение на съдържанието, публикувано от притежателите на канали в YouTube, с които Google е сключило посоченото по-горе споразумение за търговско партньорство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/24: Artollisi, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.

Трябва ли членове 45 и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват от приемащата държава членка при разглеждането на заявление за признаване на професионални квалификации да вземе предвид удостоверение за професионална квалификация, придобито в друга държава членка, което не е законно признато от тази държава и няма официален характер в нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/24: Tribunalul Galaţi, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Изисква ли член 17 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, що се отнася до удължаването на срока на одобрение на активно вещество, Комисията да извърши конкретен и обективен анализ на причините за забавянето на процедурата по подновяване, включително да провери дали заявителят е допринесъл за това забавяне, или е достатъчно да се установи, че забавянето се дължи на фактори, които не са под контрола на заявителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 12 ноември 2025 г.

Необходимо ли е пазарът да бъде надлежно лицензиран и да функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО, за да бъде определен като „регулиран пазар“ по смисъла на тази директива?
Може ли пазарът да придобие статут на „регулиран пазар“ единствено въз основа на сливането на неговия оператор с оператор на вече регулиран пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678502 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form