Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Прилага ли се Директива 2014/23/ЕС към концесии, сключени преди транспонирането ѝ, но удължени с нормативен акт след това?
Изискват ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС възлагащият орган да има задължителни дискреционни правомощия за изменение на условията за експлоатация на концесията при възникване на непредвидени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 72, параграф 5 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че изменение на договор за обществена поръчка, извършено след края на договорения срок за изпълнение, след предоставянето на услуги, които не са били отменени, и издаването на окончателната фактура от изпълнителя, но преди плащането на възнаграждението от възлагащия орган, може да се квалифицира като изменение на договор за обществена поръчка „по време на срока на изпълнение“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да налагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2 трябва ли да се счита за разумно, недискриминационно и в съответствие с членове 14, 114 и 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз обстоятелството, че Регламент [2018/644], а не се прилага по отношение на доставчиците на услуги за нетрансгранична доставка?
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да налага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да налага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Дали Регламент (ЕС) 2016/1624 възлага на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) задължение да провери дали за всички лица, които държава членка възнамерява да включи в координирана от нея съвместна операция по връщане, има издадени писмени и подлежащи на изпълнение решения за връщане, и дали неизпълнението на това задължение може да породи извъндоговорна отговорност на Frontex за вреди, претърпени от засегнатите лица, включително за вреди, произтичащи от евентуални нарушения на основни права по време на операцията по връщане?
Дали отговорността на приемащата държава членка по член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1624 изключва всякаква отговорност на Frontex за вреди, причинени от нейни отдели или служители при изпълнението на техните задължения в рамките на съвместна операция по връщане, включително за вреди, произтичащи от нарушения на основни права по време на полета за връщане?
При преценката за причинно-следствена връзка между поведението на Frontex и вредите, претърпени от лицата, включени в съвместна операция по връщане, следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния контекст, включително уязвимото положение на засегнатите лица и евентуалната опасност от нарушение на принципа на забрана за връщане, при определяне дали решенията на тези лица, взети след връщането им, прекъсват причинно-следствената връзка?
Може ли разходите за правна помощ, направени от жалбоподателите при подаването на жалби пред Frontex във връзка с механизма за жалби по член 72 от Регламент (ЕС) 2016/1624, да се считат за вреди, които са в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с евентуално укоримо поведение на Frontex, въпреки че представителството от адвокат или правен съветник не е задължително в това извънсъдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [същата] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право на Европейския съюз […]?
В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 ДФЕС, трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.