Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/24: Jautiva, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-820/24: Strominator Elektro, Заключение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 72, параграф 5 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че изменение на договор за обществена поръчка, извършено след края на договорения срок за изпълнение, след предоставянето на услуги, които не са били отменени, и издаването на окончателната фактура от изпълнителя, но преди плащането на възнаграждението от възлагащия орган, може да се квалифицира като изменение на договор за обществена поръчка „по време на срока на изпълнение“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/24: AGCOM, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да налагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2 трябва ли да се счита за разумно, недискриминационно и в съответствие с членове 14, 114 и 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз обстоятелството, че Регламент [2018/644], а не се прилага по отношение на доставчиците на услуги за нетрансгранична доставка?
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да налага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да налага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/24: Latranov, Заключение от 11 декември 2025 г.
1. Приложими ли са Директива [2024/1260], [Хартата] или Рамково решение [2005/212] в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл. 3, ал.3 от Директива [2024/1260]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/24: Regione Emilia-Romagna, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че е приложим и за инсталации, които извършват дейности, състоящи се единствено в производство на електроенергия, като например малки деривационни водноелектрически инсталации?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че позоваването на изискването за недостиг на ресурси не допуска правна уредба на държава членка, която използва като общ и абстрактен критерий за разграничаване на това дали деривационни водноелектрически инсталации водят до недостиг на водноелектрическия ресурс разликата между големи и малки инсталации (които съответно произвеждат двигателна мощност със средна годишна номинална мощност, по-голяма, равна или по-малка от 3 000 kW)?
3) И накрая, в случай на утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли член 12, параграф 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда удължаване на срока на концесията, обосновано с необходимостта да се даде възможност на концесионера да се възползва изцяло от стимулите, получени за производството на енергия от възобновяеми източници, без да се засяга спазването на максималния срок (30 години), което може да бъде предоставено от самото начало на концесията на малка водноелектрическа инсталация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/24: Staatssecretaris Jeugd, Preventie en Sport (Cigarettes électroniques), Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2014/40] във връзка с член 2, точка 40 и член 20, параграф 4, буква б), подточка i) от тази директива да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавите членки да гарантират, че не се пускат на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указанието за никотиново съдържание върху потребителските им опаковки, попада не само продажба на тези контейнери за многократно пълнене от или чрез търговски обект за продажба на дребно, но и доставката им в търговски обект за продажба на дребно?
Може ли в положение като разглежданото, при което е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на икономически оператор, който купува контейнерите за многократно пълнене от производител или вносител по смисъла на Директива 2014/40, вследствие на което е повдигнато обвинение срещу този икономически оператор, защото е пуснал на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указание на никотиновото съдържание върху техните потребителски опаковки, независимо че никотиновото съдържание, посочено върху потребителската опаковка, съответства на никотиновото съдържание на контейнерите за многократно пълнене, посочено в уведомлението по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2014/40/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.