всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-579/24: Austro-Mechana и AKM, Заключение от 26 март 2026 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 2 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 1 от Директива [2019/790] и член 9 от [Бернската конвенция] да се тълкуват в смисъл, че доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член 2, [точка 6] от Директива [2019/790], който съхранява произведения или други защитени обекти, качени от ползвателите, освен действието на публично разгласяване (или действието по предоставяне на публично разположение) по смисъла на член 3 от Директива [2001/29], извършва или следва да смята, че извършва също и възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива [2001/29] и поради това същият трябва да получи отделно разрешение от посочените в член 2 от Директива [2001/29] носители на права?
[2)] При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 17, параграфи 1 и 2, както и член 1, параграф 2 и член 2, точка [6] от Директива [2019/790] да се тълкуват в смисъл, че разрешение за възпроизвеждане, получено от доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член 2, точка [6] от Директива [2019/790], се прилага и за действия на възпроизвеждане, извършени или които могат да се смятат за извършени от ползвателите на такива платформи, ако с действията си тези ползватели не упражняват търговска дейност или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи?
[3)] При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 2 от Директива [2001/29] и член 17, параграф 2 от Директива [2019/790] да се тълкуват в смисъл, че чрез качването за целите на съхранението и споделянето на защитени с авторско право произведения или други защитени обекти, ползвателите на предложенията на доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член [2, точка 6] от Директива [2019/790] извършват възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива [2001/29] и за това се нуждаят от разрешение от носителите на права, посочени в член 2 от [тази директива]?
[4)] При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално членове 4 и 5 и член 16, параграфи 1 и 2 от Директива [2014/26] да се тълкуват в смисъл, че за целите на лицензирането по член 17, параграфи 1 и 2 от Директива [2019/790] носителите на права освен това могат да предоставят правото на възпроизвеждане съгласно член 2 от Директива [2001/29/ЕО], от една страна, и правото на публично разгласяване съгласно член 3 от същата директивата, от друга страна, отделно и независимо едно от друго, на организация за колективно управление на авторски права (респ. на независими субекти за управление на авторски права), за да управляват тези права или чрез различни организации за колективно управление на авторски права (респ. независими субекти за управление на авторски права) или отчасти индивидуално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-592/24: Société Générale и др. (Limitation de la consolidation fiscale), Заключение от 26 март 2026 г.

1. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от [Съда] по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която възпрепятства някои дружества да се ползват от по-благоприятен режим на приспадане на разходите за лихви при национално групово данъчно облагане само поради това че общото дружество майка е местно за друга държава членка, като следователно те нямат достъп до посоченото национално групово данъчно облагане, докато същите дружества биха се възползвали от посочения по-благоприятен режим на приспадане, ако тяхното дружество майка е местно за Италия или ако дяловите участия на дружествата са отнесени към мястото на стопанска дейност на чуждестранното дружество майка?
2. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която разрешава единствено вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка и местните му дъщерни дружества и хоризонтална данъчна консолидация между дъщерните дружества на чуждестранно дружество майка, но изключва данъчна консолидация между дъщерни дружества и чуждестранно дружество майка?
3. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13) и в светлината на принципите на ефективност и равностойност, изложени в решение на Съда на ЕС от 14 май 2020 г., B и др., C‑749/18, национална правна уредба, която предвижда, че неупражняването на избора за групово данъчно облагане в момент, в който той не е бил разрешен, може впоследствие да препятства достъпа до последиците от правилното прилагане на общностното право (възстановяване на законосъобразното развитие на правоотношението чрез възстановяване на данъка), а следователно и до неприлагането на противоречащата му национална правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/23: Şcoala gimnazială « Mihai Eminescu », Заключение от 26 март 2026 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, член 31, параграф 2 от [Хартата], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време[…] [и] клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че ако един и същ работник в областта на училищното образование е страна по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време [за] основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — работникът има право на възнаграждение за платения отпуск, изчислено само за основната длъжност?
2) Трябва ли клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време […], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика, съгласно които, когато учители са страни по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време за основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — не е допустимо да се предостави [надбавка за храна], пропорционалн[а] на действително отработеното време въз основа на [СТД] на непълно работно време, и [тази надбавка] да бъде включен[а] при определяне на размера на обезщетението за платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/24: Freistaat Bayern (Remboursement à l’employeur d’indemnités salariales), Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 1, буква р), подточка iv) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „компетентна институция“ по смисъла на тази разпоредба може да обхване и установен в държава членка работодател, изплатил на свой работник или служител трудово възнаграждение като обезщетение за времето на отпуска му поради временна неработоспособност вследствие на настъпила в друга държава членка злополука, която не е нито трудова злополука, нито професионална болест?
Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че такова обезщетение попада в обхвата на съдържащото се в същата разпоредба понятие „обезщетения за болест“?
Ако отговорът на тези две първи питания е утвърдителен, следва ли член 85, параграф 1 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че в качеството си на институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, работодателят има право да иска от отговорното трето лице или от неговия застраховател възстановяване на обезщетенията за болест, които е изплатил на работника или служителя си за настъпила в друга държава членка вреда, само ако в държавата членка, в която е настъпила вредата, съществува правно основание за получаването на такова възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/25: Momari, Определение от 23 март 2026 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 56 ДФЕС национални разпоредби, които обвързват упражняването на дейност по събиране на залози с изискването за полицейско разрешение и предварително получена концесия, обосновани с целите за борба с организираната престъпност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-743/23: GKV-Spitzenverband, Определение от 27 януари 2026 г.

Следва ли да се извърши поправка на съдебно решение при наличие на пропуск в текста на езика на производството по искане на заинтересована страна?
Необходимо ли е в уводната част на съдебното решение да бъдат изрично посочени представителите на страните, включително на френското правителство?
Какъв е редът за прилагане и отбелязване на протокола на поправеното решение в съответствие с член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-633/24: Sovisso, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Противоречи ли на законодателството на Европейския съюз, и по-специално на разпоредбите на член 58 от Регламент (ЕО) № 883/2004, национална правна уредба, която в случай на искане за сумиране на осигурителните вноски, натрупани в различни държави от Европейския съюз, обвързва допълването на обикновената помощ за инвалидност до размера на минималното обезщетение с изискването за десетгодишен период на плащане на вноски, натрупан в Италия по смисъла на член 8, параграф 2 от Закон № 153/69, докато на лицата, чийто период на плащане на вноски е натрупан изцяло в Италия, са достатъчни само пет години плащане на вноски (три през последните пет години) съгласно членове 1 и 4 от Закон № 222/84, за да им се признае право на минималното обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/24: NOVIS, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Трябва ли член 155 от Директива [Платежоспособност II] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент № 1286/2014 или въз основа на Директива 2016/97?
Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form