Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1.
Национална норма, по силата на която акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции, при неизпълнение на предвидените от законодателството относно капиталовия пазар задължения за предоставяне на информация съгласно разпоредбите на:
— членове 6 и 25 от [Директивата относно проспекта],
— членове 7, 17 и 28 от [Директивата относно изискванията за прозрачност], и
— член 14 от [Директивата относно пазарната злоупотреба],
съвместима ли е с членове 12, 15, 16, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция?
2. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, и по-специално на членове 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на посочената във въпрос 1 отговорност акционерното дружество трябва да възстанови на купувача платената цена за придобиване и да получи обратно съответните акции?
3. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че посочената във въпрос 1 отговорност на акционерното дружество може
— да обхваща и нетните активи на акционерното дружество (записан капитал и резерви по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) от споменатата директива), и
— да е налице, дори когато може да доведе до несъстоятелност на акционерното дружество?
4. Разпоредбите на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която придобиването на дял от дружественото имущество се унищожава с обратна сила, така че при унищожаване на договор за покупка на акции трябва да се счита, че то има действие ex nunc (вж. Решение на Съда от 15 април 2010 г. по дело C‑215/08, „E. Friz GmbH“)?
5. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, и на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че отговорността е ограничена до стойността на акциите — а в случаите на котирано на борсата дружество, до борсовия курс на акциите — която те имат към момента на предявяване на правото, така че понякога акционерът може да получи сума, която е по-малка от първоначално платената от него цена за тези акции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Организация (в случая професионално сдружение) „финансирана в по-голямата част от държавата“ [или обект на] „управленски контрол“ от държавата ли е по смисъла на член 1, точка 9, втора алинея, буква в) от Директива 2004/18:
— когато по силата на закона организацията има право да събира вноски от членовете си, но той не определя нито размера на вноските, нито обхвата на подлежащите на финансиране с тези вноски престации,
— но Правилникът за таксите трябва да бъде одобрен от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Може ли да бъде прекратено производството по преюдициално запитване вследствие на оттегляне на самото запитване от националния съд.
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на подобно производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Неограничено ли е упражняването на данъчния суверенитет от две държави членки, и в частност облагането с данък при регистрацията на автомобил, в случай, в който гражданин на Съюза живее в две държави членки в съответствие с националните разпоредби и действително използва трайно в двете държави членки притежавания от него автомобил?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли в случай като настоящия принципът на пропорционалността да има коригиращо действие при облагането с данък при регистрацията и ако това е така, трябва ли вследствие от него една или всяка от тези държави членки да се ограничи при упражняването на своите данъчни правомощия и как би следвало да се уреди това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Допускат ли посочените в член 49 и сл. ДФЕС принципи на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията национално законодателство, което не разрешава на правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение фармацевт, който не притежава включена в „pianta organica“ [териториалната мрежа] аптека, да предлага за продажба на дребно в притежаваната от него дрогерия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „ricetta bianca“, т.е. които не се заплащат от [националната служба по здравеопазване], а изцяло от гражданина, и което съответно установява в този сектор забрана за продажбата на определени категории лекарствени продукти и ограничение на броя на търговските обекти, които могат да бъдат установени на националната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Когато съгласно законодателството на държава членка данъчнозадължено лице може да избира между две алтернативни основания, за да поиска възстановяване на данъци, събрани в нарушение на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, и за едното от тези основания е предвиден по-дълъг давностен срок, съвместимо ли е с принципите на ефективността, на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държавата членка да приеме правна уредба, с която по-дългият давностен срок се намалява без предупреждение и с обратна сила спрямо датата на обнародване на предлаганата нова правна уредба?
2) За отговора на въпрос 1 има ли някакво значение фактът, че към момента, когато данъчнозадълженото лице е предявило своя иск на основанието, за което е предвиден по-дългият давностен срок, възможността за предявяване на иск на това основание е била призната едва i) неотдавна и ii) от нисшестоящ съд, като едва по-късно е окончателно потвърдена от най-висшата съдебна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Процесуалните последици от оттеглянето на преюдициални въпроси от национален съд пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалните въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към други държави членки, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Съвместимо ли е с член 31 от Споразумението за ЕИП датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към държави от ЕИП, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съвместима ли е датската разпоредба за незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на активи към друга държава членка с правото на установяване по член 49 ДФЕС?
Съвместима ли е датската разпоредба за незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на активи към държава от ЕИП с член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.