Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 2, параграфи [3—5] от Четвърта директива […] да се тълкува в смисъл, че не предвижда само споменаване на допълнителна информация в приложението към годишния счетоводен отчет, но когато цената на придобиване явно не съответства на действителната стойност на съответните вещи, с което дава изопачена представа за имуществото, финансовото състояние и финансовия резултат на предприятието, налага отклонение от принципа на осчетоводяване на активите по цената на придобиване, като те бъдат незабавно осчетоводени по стойността на тяхната препродажба, ако тя изглежда да е тяхната действителна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допуска ли действащото понастоящем право на Европейския съюз, и по-специално:
[a)] свободата на установяване съгласно членове 49 и 54 ДФЕС;
[б)] общият правен принцип (съгласно член 6, параграф 3 ДЕС) на ефективна защита (принцип на ефективност);
[в)] принципът на зачитане на правото на защита, предвиден в член 47, [втора алинея] от [Хартата] (член 6, параграф 1 ДЕС) и член 6, параграф 2 от [ЕКПЧ] (член 6, параграф 1 ДЕС);
[д)] изискванията за налагане на санкции в рамките на производството по обявяване съгласно член 6 от [Първа директива], член 60а от [Четвърта директива] и член 38, параграф 6 от [Седма директива],
съществуването на национална правна уредба, която — при пропускане на деветмесечния законоустановен срок за изготвяне и обявяване на годишния счетоводен отчет в търговския регистър, воден от съответния (регистърен) съд, изисква от него незабавно да наложи на това дружество и на всеки от органите му с право да го представляват парична глоба в минимален размер от 700 EUR, като при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет, а освен това при последващо неизпълнение на това задължение регистърният съд автоматично налага на дружеството и на всеки от органите му с право да го представляват последваща глоба на всеки два месеца в минимален размер от 700 EUR, като отново при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет,
— без предварително да се предостави възможност за вземане на становище по съществуването на задължението за обявяване на годишния счетоводен отчет и по евентуалните причини за неизпълнението на това задължение, по-специално без предварително да се провери дали годишният счетоводен отчет вече не е представен в регистърния съд по основното място на дейност на дружеството, и
— без предварителна покана за изпълнение на задължението за обявяване, адресирана до конкретното дружество или до съответния му орган с право да го представлява?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага ограничения върху издаването на разрешения за създаването на нови оптики, като предвижда, че:
— по принцип във всяка географска зона може да се създаде само една оптика на всеки 8000 жители, и
— всяка нова оптика трябва да отговаря на изискването за минимално разстояние от вече съществуващите оптики, което по принцип е 300 метра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
3) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изискването за специфичност на професията на лекар по дентална медицина, установено в член 36 от Директива 2005/36[…], пречка ли е за въвеждането на предоставящо квалификация обучение от трети университетски цикъл, което е общо за студентите по медицина и за студентите по дентална медицина?
Следва ли да се приеме, че разпоредбите на [Директива 2005/36], отнасящи се до свързаните с медицината специалности, не допускат включването на дисциплини като изброените в точка [23] от настоящото решение в обучението по дентална медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попадат национални правни норми, каквито са, от една страна, член 12, параграф 1 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен, съгласно който хонорарите трябва да са съразмерни и ако не е предвидено друго в правна норма — да се изчисляват въз основа на официалното тарифно класифициране на медицинските действия, както и, от друга страна, член 27, параграф 3 от този кодекс, който забранява на лекарите всяка реклама, несъвместима с професионалната етика?
Член 6, буква a) от Директива 2005/36 допуска ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която Кодексът на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен и свързаните с него правила за оспорване са обявени за изцяло приложими спрямо доставчиците на услуги, които се преместват на територията на приемащата държава членка, за да упражняват на временен и случаен принцип своята професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член [2], [точка] 3, втора алинея от Директива 2002/92/ЕО, съгласно които: „[г]орните дейности (изброени в първа алинея от същата разпоредба), когато се предприемат от застрахователно предприятие или от заето лице на застрахователно предприятие, действащ[о] на отговорност на застрахователното предприятие, не се смятат за застрахователно посредничество“, да се тълкува в смисъл, че заето лице в застрахователно предприятие, което не разполага с квалификациите по член 4, параграф 1 от [тази] директива, може да упражнява дейности по застрахователно посредничество — спорадично и не в рамките на основното си професионално занятие — дори когато това лице не действа като подчинено на съответното предприятие, но въпреки това последното упражнява надзор върху неговите действия, или [тази] директива дава възможност такива дейности да се осъществяват само в рамките на правоотношението, при което това лице е подчинено на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.