Свобода на установяване

1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?