всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Обща митническа тарифа

Обща митническа тарифа

Дело C-2/13: Humeau Beaupréau, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.

В процеса на производство на обувка операциите по извиването на форта на горнището и кардирането на това горнище и на външно ходило, предшестващи сглобяването им, трябва ли да се квалифицират като „операции по сглобяване“ или като „операции по обработка, от естество да завършат производството им“ по смисъла на точка VII [от ОБХС във връзка с общо правило 2 a)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/12: Sintax Trading, Заключение от 28 януари 2014 г.

1) Може ли посочената в член 13, параграф 1 от Регламент № 1383/2003 „процедура, целяща да определи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост“ да се води и от митническата служба, или уреденият в глава III от Регламента „компетент[ен] орган, който да се произнесе“ трябва да е отделен от митническите органи?
2) В съображение 2 от Регламент № 1383/2003 като цел на регламента се посочва закрилата на потребителите, а съгласно съображение 3 следва да се въведе подходяща процедура, позволяваща на митническите органи да прилагат възможно най-строго забраната за въвеждането на митническата територия на Общността на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, без при това да се създават спънки пред свободата на законната търговия, посочена в съображение 2 от този регламент и в съображение 1 от Регламент (ЕО) № 1891/2004 за неговото прилагане.
Съвместимо ли е с тези цели установените в член 17 от Регламент № 1383/2003 мерки да се прилагат само ако титулярят на правата започне посочената в член 13, параграф 1 процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална собственост, или с оглед на възможно най-успешното постигане на посочените цели митническият орган също трябва да разполага с възможността да започне съответната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/12: X, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.

Обхваща ли понятието „премахващи примесите“, съдържащо се в забележка 1 към глава 25 от ХС, също и отстраняването поради определени природни дадености на определени химически съставки от даден минерален продукт в непреработен вид, при положение че това отстраняване на химически съставки се извършва, за да се засилят (специфични) естествени свойства на минералния продукт, които са отслабнали поради тези природни дадености?
В случай че въз основа на отговора на първия въпрос може да се установи, че са премахнати примеси по смисъла на забележка 1 към глава 25 от ХС, въз основа на какви критерии трябва впоследствие да се преценява дали добит минерален продукт като белилната глина може въз основа на посочената по-горе забележка да продължи да бъде класиран в [под]позиция 2508 40 00 от КН дори и след промиването му със сярна киселина и вода, като същият продукт не бъде разглеждан като продукт на химическата промишленост по смисъла на глава 38 от ХС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/12: HARK, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Следва ли позиция 7321 от [КН] да се тълкува в смисъл, че описаните в мотивите към настоящото решение комплекти тръби за печки трябва да се смятат за части за печки, котли с огнище и готварски печки?
При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли посочените комплекти да бъдат класирани в позиция 7307 [от КН]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/12: Christodoulou и др., Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Митническата стойност на внесените стоки определя ли се съгласно членове 29 и 32 от [Митническия кодекс] и в случаите, когато договорът има за предмет обработката или преработката на материали (изнесени в страната на обработка, без да са поставени под митнически режим на пасивно усъвършенстване), която не е в предвидената от член 24 от същия [кодекс] степен или във всеки случай е недостатъчна, за да се считат произведените в резултат от нея стоки за произхождащи от страната, в която е извършена обработката или преработката?
При положителен отговор на първия въпрос, различно ли ще е решението в случаите, когато поради считаните за съдържащи неточности фактури и други документи вносът изглежда като извършен въз основа на договор за продажба, но се оказва, че договорът е предвиждал несъществена обработка на материалите с произход от страната на внос срещу цена, която може да бъде определена, и че декларираната митническа стойност не съответства на действителната стойност, която е платена или подлежи на плащане?
При отрицателен отговор на втория въпрос, различно ли ще е решението в случаите, когато се оказва, че е налице и практика, състояща се в използване с цел злоупотреба на общностните разпоредби, от което заинтересованото лице иска да извлече предимство?
В случай че се приеме, че членове 29 и 32 от [Митническия кодекс] могат да бъдат приложени в хипотеза като описаната във втория въпрос и когато обективните обстоятелства и субективният елемент от третия въпрос са налице, каква е стойността на съставката (в конкретния случай захарта), която е включена във внесения продукт и е предоставена безплатно от вносителя, ако тази съставка, която не е можело да бъде поставена под режим пасивно усъвършенстване по смисъла на член 146, параграф 1 от [Митническия кодекс], не е произведена от вносителя, но е придобита от него на износната цена (по-ниска от пазарната цена в страната, тъй като спрямо продукта се прилага режимът на възстановявания при износ)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/12: Greencarrier Freight Services Latvia, Заключение от 5 декември 2013 г.

1. Може ли член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е възможно резултатите от проверка на част от стоките, включени в митническа декларация, да се приемат за валидни по отношение на включени в предходни декларации стоки, които не са били обект на частичната проверка, но са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и според съдържащата се в сертификатите от посочения производител информация, наименованието и състава на стоките са идентични със стоките, включени в декларацията, при която са взети проби за частична проверка?
С други думи:
Включват ли се в понятието „декларация“ по смисъла на член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] и декларации [относно стоки], при които не са взети проби за проверка, но с които са декларирани идентични стоки (стоките са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и в сертификатите от производителя са посочени същото наименование и същият състав на стоките)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е резултатите от частичната проверка на стоките, предвидена в член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс], да се приемат за валидни по отношение на декларации, във връзка с които деклараторът по обективни причини не може да поиска допълнителна проверка по член 70, параграф 1, втора алинея, тъй като не е възможно да представи стоките за проверка съгласно член 78, параграф 2 от същия [кодекс]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/12: Stoilov i Ko, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.

Следва ли за тарифното ѝ класиране стоката — ленти от плат от нетъкан текстил за производство на щори за вътрешно обзавеждане, навити на руло, да се класира по [КН] в зависимост от качествата на стоката като „тъкан“ по тарифен код 5407 61 30, или това следва да се извърши по тарифен код 6303 92 10 съгласно единственото ѝ предназначение — за щори за вътрешно обзавеждане, като се вземе предвид следното:
а) понятието „конфекциониран артикул“ по смисъла на Забележка 7 към глава 63 „Други конфекционирани текстилни артикули; асортименти; парцали и употребявани облекла и текстилни артикули“, раздел XI „Текстилни материали и изделия от тях“ от [КН], тълкувано във връзка с точка 2, буква а) от Общите правила на същата относно понятията некомплектован и незавършен артикул, предвид хипотезата по буква в) от посочената забележка, качествата на процесната стока, и възможността да се произведе единствено крайно изделие от нея;
б) понятието „тъкан“ по глава 54, позиция 5407 61 30 от [КН] включва ли ленти от плат, които имат и завършени краища по дължина както крайния артикул, за който единствено са предназначени — щори за вътрешно обзавеждане, предвид изричното упоменаване на този артикул в позиция 6303 92 10 от същата номенклатура?
Налице ли е разумно основание да се приеме, че за декларатора и задължено по вноса на стоки лице е възникнало оправдано правно очакване за тарифното класиране на стоката и че следва да се приложи посоченият в митническата декларация тарифен код на стоката, съгласно член 71, параграф 2 от [Митническия кодекс], както и с оглед на принципа за оправданите правни очаквания, когато съгласно фактите по главното производство към датата на подаване на декларацията е налице следното:
а) по подадена по-рано митническа декларация с идентични стока и тарифен код, след физическа проверка от митническите органи, в това число и относно тарифното класиране, обективирана в протокол, не са взети проби за анализ и е направен извод за съответствие на стоката с декларираното;
б) поради неизвършване на последваща проверка след вдигането на стоките по други пет митнически декларации за декларирани идентични стока и тарифен код, също подадени по-рано, в това число преди и след датата на протокол за митническа проверка с констатация за съответствие на тарифния код?
Следва ли член 243, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува с оглед спазване на принципа за силата на присъдено нещо, че на оспорване подлежи само актът по член 232, параграф 1, буква а) от същия кодекс, когато такъв е издаден поради неплащане в срок, с който акт едновременно се установява размерът на сборовете при внос и който представлява изпълнително основание за принудително събиране на сборовете, съгласно националното право на държава членка?
Следва ли член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато по направеното доказателствено искане за независима експертиза от задълженото лице след уведомяването му по член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] липсва изрично произнасяне от митнически орган и обсъждане в мотиви на последващи решения, е допуснато неотстранимо нарушение на правото на добра администрация и на правото на защита в хода на административното производство, което не може да бъде поправено в хода на съдебното производство, предвид обстоятелството, че при условията на главното производство засегнатото лице има възможност само пред първата съдебна инстанция да докаже възраженията си относно тарифното класиране на стоката, като постави въпроси на независимо вещо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/12: Sandler, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.

Следва ли член 889, параграф 1, първа алинея, второ тире от [Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че урежда единствено случаите на подаване на молба за възстановяване, в които дадена стока първоначално е допусната за свободно обращение, като е приложена митническата ставка за стоки с произход от трети страни, а едва впоследствие се оказва, че към момента на приемането на митническата декларация всъщност е било възможно да се приложи намалена или дори нулева митническа ставка (в конкретния случай преференциална митническа ставка), чийто срок на действие е вече изтекъл към момента на подаване на молбата за възстановяване, и следователно изтичането на срока на действие на ограничен във времето преференциален режим не може да бъде противопоставяно на подалото молба за възстановяване лице, при положение че преференциалната митническа ставка първоначално е била приложена при поставянето на стоките в режим на свободно обращение и едва впоследствие, при последващото събиране на дължимите митни сборове, митническите органи са отказали прилагането ѝ и са приложили митническата ставка за стоки с произход от трети страни?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) и/или член 32 от Протокол № 1 […] да се тълкува в смисъл, че когато митническите органи на държавата износител поставят върху [сертификат EUR.1] печат, който е различен от изпратения на Комисията от органите на държавата износител образец на печат, органите на държавата вносител следва при възникването на съмнения да третират това изменение като „техническа грешка“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […], като без участието на митническите органи на държавата износител могат да обявят [сертификата] за невалиден?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […] да се приложи и в случай че техническата грешка не е установена непосредствено към момента на вноса, а едва по-късно, когато митническите органи извършват последваща проверка?
Може ли член 16, параграфи 4 и 5 от Протокол № 1 […] да се тълкуват в смисъл, че техническата грешка се счита за отстранена, ако в клетката „Бележки“ на издадения със задна дата [сертификат EUR.1], макар и не дословно възпроизведен, е поставен подобен на някои от предвидените в член 16, параграф 4 от протокола […] парафи, от който в крайна сметка става ясно, че [сертификатът EUR.1] е издаден със задна дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/12: Stoilov i Ko, Заключение от 18 юли 2013 г.

1. Следва ли за тарифното ѝ класиране стоката — ленти от плат от нетъкан текстил за производство на щори за вътрешно обзавеждане, навити на руло, да се класира по Комбинираната номенклатура в зависимост от качествата на стоката като „тъкан“ по тарифен код 5407 61 30, или това следва да се извърши по тарифен код 6303 92 10 съгласно единственото ѝ предназначение — за щори за вътрешно обзавеждане, като се вземе предвид следното: а) понятието „конфекциониран артикул“ по смисъла на Забележка 7 към Раздел XI „Текстилни материали и изделия от тях“ от КН, тълкувано във връзка с точка 2, буква а) от Общите правила на същата относно понятията за некомплектован и незавършен артикул, предвид хипотезата по буква в) от посочената забележка, качествата на процесната стока и възможността да се произведе единствено крайно изделие от нея; б) понятието „тъкан“ по глава 54, подпозиция 5407 61 30 от КН включва ли ленти от плат, които имат и завършени краища по дължина както крайния артикул, за който единствено са предназначени — щори за вътрешно обзавеждане, предвид изричното упоменаване на този артикул в подпозиция 6303 92 10 от същата номенклатура?
2. Може ли да се счита, че за декларатора и задължено по вноса лице е възникнало оправдано правно очакване за тарифното класиране на стоката, когато а) по подадена по-рано митническа декларация с идентични стока и тарифен код, след физическа проверка от митническите органи, в това число и относно тарифното класиране, обективирана в протокол, не са взети проби за анализ и е направен извод за съответствие на стоката с декларираното; и б) поради неизвършване на последваща проверка след вдигането на стоките по други пет митнически декларации за декларирани идентични стока и тарифен код, също подадени по-рано, в това число преди и след датата на протокол за митническа проверка с констатация за съответствие на тарифния код?
3. Следва ли член 243, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува с оглед спазване на принципа за силата на присъдено нещо, че на оспорване подлежи само актът по член 232, параграф 1, буква а) от същия кодекс, когато такъв е издаден поради неплащане в срок, с който акт едновременно се установява размерът на сборовете при внос и който представлява изпълнително основание за принудително събиране на сборовете, съгласно националното право на държава членка?
4. Следва ли член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато по направеното доказателствено искане за независима експертиза от задълженото лице след уведомяването му по член 221, параграф 1 от Митническия кодекс липсва изрично произнасяне от митнически орган и обсъждане в мотиви на последващи решения, е допуснато неотстранимо нарушение на правото на добра администрация и на правото на защита в хода на административното производство, което не може да бъде поправено в хода на съдебното производство, предвид обстоятелството че при условията на главното производство засегнатото лице има възможност само пред първата съдебна инстанция да докаже възраженията си относно тарифното класиране на стоката, като постави въпроси на независимо вещо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-273/12: Harry Winston, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Трябва ли член 206 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при конкретните обстоятелства кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, представлява безвъзвратна загуба на стоката и случай на непреодолима сила, вследствие на което в подобна хипотеза да се смята, че изобщо не е възникнало вносно митническо задължение?
Може ли кражбата на стоки, държани в режим на митническо складиране, да доведе до настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на [ДДС] съгласно член 71 от [Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12526272829146 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form