Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-105/19: Trapeza Peiraios, Определение от 23 май 2019 г.
Какви са изискванията към националните съдилища при отправяне на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник?
Какви са последиците при липса на достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора в преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/18: Altic, Заключение от 22 май 2019 г.
1. Като се има предвид целта на Регламент (ЕО) № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
2. Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива[та за ДДС], задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Какво означава понятието „конфликт“ между разпоредби на правото на Съюза в контекста на прилагането на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Считат ли се разпоредбите на Директиви 2009/72 и 2009/73 за специални правила, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договори от разстояние и извън търговски обект съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя компетентност на орган, различен от секторния регулатор, за санкциониране на практики, попадащи в обхвата на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Как се тълкува понятието "конфликт" между разпоредбите на Директива 2005/29 или Директива 2011/83 и други правила на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72 и Директива 2009/73 да се считат за уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договорите от разстояние/извън търговски обект по смисъла на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда, че определени потребителски права се защитават съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83, а секторният регулаторен орган не е компетентен да санкционира нарушенията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/18: Dziubak, Заключение от 14 май 2019 г.
1) Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи
2) Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя
3) Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива 93/13/ЕИО представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя
4) Може ли предвид текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/17: Pillar Securitisation, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива 2008/48[…], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от Конвенцията от Лугано II по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/17: Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?
Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/18: Airbnb Ireland, Заключение от 30 април 2019 г.
1) Отнася ли се свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 3 от [Директива 2000/31], до услугите, предоставяни във Франция от дружество AIRBNB Ireland UC чрез електронна платформа, управлявана на територията на Ирландия
2) Противопоставими ли са на дружество AIRBNB Ireland ограничителните правила относно упражняването на професията агент на недвижими имоти във Франция, предвидени със [Закона Hoguet]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/17: EVN Bulgaria Toplofikatsia, Заключение от 30 април 2019 г.
1) Допуска ли разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Директива [2006/32] възможността на топлофикационното дружество да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?
2) Допуска ли разпоредбата на чл. 27 от Директива [2011/83] национална правна уредба, която задължава потребителите, собственици на жилища в сгради в режим на етажна собственост, които са прекратили ползването на топлинна енергия, като са премахнали отоплителните уреди в жилищата си или по тяхно искане служители на топлоснабдителното дружество са препятствали техническата възможност на отоплителното тяло да отдава енергия, да заплащат стойността на непоискана, но доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация?
3) Въвежда ли подобна национална правна уредба нелоялна търговска практика по смисъла на Директива [2005/29]?
1) [Директива 2011/83] изключва нормативната уредба на традиционното договорно право относно сключването на договори, но дали изключва регламентация на тази крайно нетипична законово предвидена структура за възникване на договорна връзка?
2) Ако [Директива 2011/83] не изключва собствена регламентация в тази хипотеза, това договор по смисъла на чл. 5 от директивата ли е или нещо различно
Ако е или не е договор, то директивата приложима ли е в случая?
3) Този тип фактически договори регулира ли се от [Директива 2011/83], независимо от момента на възникването им или тя се прилага само за новопридобити жилища или още по-тясно — новоизградени жилища (да се разбира абонатни инсталации с искания за присъединяване към топлоснабдителната мрежа)?
4) Ако [Директива 2011/83] е приложима, то националната уредба нарушава ли чл. 5, § 1, б. Е, във връзка с § 2, регламентиращи правото [или] принципната възможност правоотношението да бъде прекратено?
5) Така, ако ще се сключва договор, то той следва ли да е в някаква форма, а и какъв би следвало да е обемът от съдържание на информацията, която трябва да се предостави на потребителя (разбиран като индивидуален собственик на жилище, а не етажна собственост)
Липсата на информация, представена своевременно и достъпно влияе ли на възникването на правната връзка?
6) Необходимо ли е изрично искане — изразено формално желание от страна на потребителя, за да бъде страна в подобно правоотношение?
7) Ако е сключен договор, неформален или формален, то отоплението на общите части на сградата (най-вече стълбищната клетка), част ли е от предмета на сделката и потребителят поръчал ли е услугата в тази ѝ част, ако няма изрично искане за това от него или дори от цялата етажна собственост (например при свалени радиатори, което е масовата хипотеза — вещите лица не сочат отоплителни уреди в общите части на сградата)?
8) Съобразно посоченото, има ли значение (разлика), ако топлоподаването е прекратено в личния апартамент за качеството на собственика като потребител, поискал отопление на общите части на сградата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Заключение от 4 април 2019 г.
1) Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и по член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс [на Общността] и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
2) От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
3) Следва ли забраната за въвеждане в заблуждение, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от [Директива 2000/13] и в член 7, параграф 1, буква a) от [Регламент № 1169/2011], да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на страната на произход?
4) Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от [Директива 2000/13], както и от член 7, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1169/2011] въвеждане в заблуждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.