всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-266/18: Aqua Med, Съдебно решение от 3 април 2019 г.

Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/17: Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — Ипотечен кредит), Заключение от 28 март 2019 г.

Неизпълнение на задължението за транспониране и/или за съобщаване на мерките за транспониране на Директива 2014/17/ЕС
Неправилно определяне и непропорционалност на предложената периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-681/17: slewo, Съдебно решение от 27 март 2019 г.

Следва ли член 16, буква д) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че посочените в него стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, обхващат и стоки (като например матраците), които при употреба по предназначение наистина могат да влязат в пряк контакт с човешкото тяло, но търговецът може да възстанови продажбената им годност с подходящи мерки (за почистване)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) на какви изисквания трябва да отговаря опаковката на стоката, за да може стоката да се смята за запечатана по смисъла на член 16, буква д) от Директива 2011/83
и
б) при предоставянето на дължимата преди сключването на договора информация по член 6, параграф 1, буква к) от Директива 2011/83 трябва ли търговецът конкретно да посочи предмета на продажба (в случая — матрак) и факта на запечатването на стоката, когато уведомява потребителя, че при разпечатване на стоката губи правото си на отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/17: Abanca Corporación Bancaria, Съдебно решение от 26 март 2019 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска възможността при произнасянето относно неравноправния характер на клауза за предсрочна изискуемост — включена в договор за ипотечен кредит, сключен с потребител, която, освен други случаи на непогасяване на вноски, предвижда предсрочна изискуемост при неплащането на една вноска — националният съд да обяви неравноправния характер само на условието или хипотезата на неплащане на една [единствена] вноска, като запази действието на договорената предсрочна изискуемост поради неплащането на вноски, която също е общо предвидена в същата клауза, независимо че конкретната преценка за действителност или неравноправност трябва да се направи едва в момента на упражняването на това правомощие [за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита]?
В съответствие с Директива 93/13, има ли националният съд правомощието — след обявяване на недействителността на клауза за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем или кредит, обезпечен с ипотека — да прецени, че субсидиарното прилагане на разпоредба от националното право, въпреки че тя предвижда започване или продължаване на производството за принудително изпълнение срещу потребителя, е по-благоприятно за потребителя, отколкото прекратяването на особеното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот и предоставянето на кредитора на възможност да поиска разваляне на договора за заем или кредит или да претендира дължимите суми и последващото принудително изпълнение на осъдителното решение, без да са налице предимствата, които особеното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот предоставя на потребителя?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 национална съдебна практика (решение на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 18 февруари 2016 г.), съгласно която, макар клаузата относно предсрочната изискуемост да е неравноправна и макар искането за принудително изпълнение да се основава именно на тази клауза, принудителното изпълнение върху ипотекирания имот не трябва да се прекратява, тъй като продължаването му е по-благоприятно за потребителя, като се има предвид, че при евентуално принудително изпълнение на решение, постановено в исково производство по член 1124 от Гражданския кодекс, потребителят не може да се ползва от процесуалните привилегии, присъщи за принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, но без в посочената съдебна практика да се взема предвид, че съгласно последователната и установена практика на самия Tribunal Supremo (Върховен съд) същият член 1124 от Гражданския кодекс (предвиден за договорите, пораждащи насрещни задължения) не е приложим към договора за заем, тъй като това е реален и едностранен договор, който не влиза в сила, докато паричната сума не бъде предадена, и който съответно поражда задължения само за заемополучателя, а не за заемодателя (кредитора), което означава, че ако посочената практика на Върховния съд се приложи в исковото производство, в полза на потребителя може да бъде постановено решение, с което се отхвърля искането за разваляне на договора и за обезщетение, и повече няма да може да се твърди, че продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот е по-благоприятно за потребителя?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 — ако се приеме, че член 1124 от Гражданския кодекс е приложим към договорите за заем или изобщо към договорите за кредит — съдебна практика като посочената, в която при преценката дали за потребителя е по-благоприятно продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, или е по-неблагоприятно провеждането на исково производство по член 1124 от Гражданския кодекс, не се отчита, че в последното производство исканията за разваляне на договора и за обезщетение може да бъдат отхвърлени, ако съдът приложи условието по същия член 1124 от Гражданския кодекс, съгласно което „съдът постановява исканото разваляне на договора, освен ако не са налице основателни причини, които му позволяват да определи срок“, като се има предвид, че именно при дългосрочните (20 или 30 години) ипотечни заеми и кредити за придобиване на жилища е доста вероятно съдилищата да приложат това основание за отхвърляне на иска по-специално когато действителното неизпълнение на задължението за плащане не е значително?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 — ако се приеме, че за потребителя продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот с последиците от предсрочната изискуемост е по-благоприятно — съдебна практика като посочената, в която се предвижда субсидиарно прилагане на правна норма (член 693, параграф 2 от [LEC]), въпреки че договорът може да продължи да се изпълнява без клаузата за предсрочна изискуемост, и в която се допуска прилагане на посочения член 693, параграф 2 от [LEC], макар да не е налице основното условие в тази разпоредба: наличието в договора на валидна и приложима уговорка за предсрочна изискуемост, каквато уговорка именно е била обявена за неравноправна, нищожна и неприложима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/17: Pouvin и Dijoux, Съдебно решение от 21 март 2019 г.

Следва ли член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че, от една страна, служител на предприятие и неговият съпруг, които сключват с това предприятие договор за заем, какъвто по принцип могат да сключват само членовете на персонала на посоченото предприятие и който е предназначен за придобиването на недвижима вещ за частни цели, следва да се считат за „потребители“ по смисъла на този член 2, буква б), и от друга страна, що се отнася до предоставянето на подобен заем, дали същото това предприятие следва да се счита за „продавач или доставчик“ по смисъла на посочения член 2, буква в)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Заключение от 21 март 2019 г.

1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат са да се размести доказателствената тежест
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива 93/13 е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза, – по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи, по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или – чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива 93/13, трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/17: Dunai, Съдебно решение от 14 март 2019 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем в чужда валута, основаващо се на неравноправна клауза на договора, с която на потребителя са наложени разходи, свързани със съществуващата курсова разлика между курс „продава“ и курс „купува“ на съответната валута, дори ако този съд смята, че запазването на договора противоречи на интересите на потребителя, тъй като той ще продължи да понася валутния риск, изразяващ се във финансовата тежест, свързана с евентуалното понижаване на курса на националната валута, служеща за плащане, спрямо курса на чуждестранната валута, в която трябва да бъде изплащан заемът?
Допуска ли Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата върховна национална юрисдикция на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото, да приема задължителни решения относно начина на прилагане на тази директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да черпи от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/17: Amazon EU, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?
2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?
4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?
5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-497/17: Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.

Следва ли Регламент № 834/2007, и по-специално член 3 и член 14, параграф 1, буква б), подточка viii) от него, в светлината на член 13 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че разрешава поставянето на знака за биологично производство на Европейския съюз върху продукти от животни, подложени на ритуално клане без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени от Регламент № 1099/2009, и по-конкретно в член 4, параграф 4 от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/18: Schyns, Заключение от 14 февруари 2019 г.

1. а) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.75 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — с оглед на обстоятелството, че последната разпоредба установява общо задължение за кредитора или кредитния посредник да се стреми да предложи кредит, който е адаптиран в най-голяма степен към потребителя, каквото задължение не се съдържа в текста на посочената директива?
б) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.77, § 2, параграф 1 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10 трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора — с оглед на обстоятелството, че от последната разпоредба следва, че самият кредитор трябва да реши вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14849505152123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form