Конкуренция
Конкуренция
Дело C-516/19: NMI Technologietransfer, Съдебно решение от 24 септември 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва възможността дадено предприятие да се счита за МСП, при положение че органът на предприятието, което притежава основната част от капитала му, макар да няма право да осигурява ежедневното му управление, се състои главно от членове, които са представители на публични органи по смисъла на тази разпоредба, така че въз основа на самия този факт последните упражняват съвместно косвен контрол по смисъла на същата разпоредба върху първото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/18: Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, Съдебно решение от 24 септември 2020 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да копира твърдите дискове на компютрите на проверяваното предприятие и да продължи проверката на тези данни в своите помещения, съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Съответства ли вменяването на отговорност на PrysmianCS за периода преди неговото учредяване на принципите на лична отговорност, правна сигурност и равно третиране, както и на изискването за мотивиране?
Правилно ли е квалифицирано нарушението като единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Законосъобразно ли е определена началната дата на нарушението, като се вземат предвид доказателствата и мотивите на Общия съд?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на коефициента за тежест при изчисляване на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/19: Poste Italiane, Заключение от 24 септември 2020 г.
1) Съвместима ли е с член 14 ДФЕС […] и член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с режима на услугата от общ икономически интерес (УОИИ) норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, с която се установява и поддържа — включително след приватизацията на пощенските банкови услуги, предоставяни от Poste Italiane […] — запазена дейност (законоустановен монополен режим) в полза на Poste Italiane […] с предмет управлението на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), като се има предвид развитието на държавната правна уредба в областта на събирането на данъците, която поне от 1997 г. позволява на данъчнозадължените лица и на местните органи по приходите да използват свободно начини за плащане и за събиране на данъци (включително местни) чрез банковата система?
2) Ако в отговор на първия въпрос положението на законоустановен монопол трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ, съвместима ли е с член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с член 107, параграф 1 ДФЕС […], съгласно тълкуването на тези разпоредби от Съда във връзка с изискванията за разграничаване на законосъобразна мярка — компенсираща задълженията за обществени услуги — от незаконосъобразна държавна помощ (решение […] Altmark […] C‑280/00), норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996 и с член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […], която предоставя на Poste Italiane […] правомощието да определя едностранно размера на „комисионата“, дължима от концесионера (изпълнителя), отговарящ за събирането на ICI, и прилагана за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка, водена на името на концесионера, като се има предвид, че с решение № 57/1996 на Управителния съвет Poste Italiane […] определя посочената комисиона в размер на 100 лири за периода от 1 април 1997 г. до 31 май 2001 г. и на 0,23 EUR, считано от 1 юни 2001 г.?
3) Съвместима ли е с член 102, параграф 1 ДФЕС […], както е тълкуван от Съда […], съвкупност от правни норми като съставената от член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […] и член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, съгласно която концесионерът (изпълнителят) задължително трябва да плати „комисионата“, определена и/или изменена едностранно от Poste Italiane […], тъй като иначе не може да прекрати договора за пощенска разплащателна сметка, без да наруши задължението, установено в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, и съответно да не изпълни задължението за събиране на ICI, поето спрямо местния приходен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/18: Австрия/Комисия, Съдебно решение от 22 септември 2020 г.
Явява ли се изграждането на нова атомна електроцентрала цел от общ интерес, която може да обоснове предоставянето на държавна помощ по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС?
Правилно ли е определена релевантната икономическа дейност и необходимо ли е да се установи пазарна неефективност за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар?
Извършена ли е надлежна проверка за пропорционалност на разглежданите мерки за държавна помощ?
Могат ли разглежданите мерки да бъдат квалифицирани като допустими оперативни помощи или следва да бъдат считани за несъвместими с вътрешния пазар?
Достатъчно ясно ли са определени елементите на помощта и спазени ли са изискванията на Известието относно гаранциите при оценката на държавната помощ под формата на гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/19: Burgo Group, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Допуска ли член 12, параграф 3 от Директива 2004/8/ЕО тълкуване в смисъл, че позволява национална правна уредба, която дава възможност на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?
Допускат ли член 107 ДФЕС и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация национална правна уредба, която позволява на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/19: Compagnie des pêches de Saint-Malo, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Трябва ли Решение 2005/239/ЕО на Комисията да се тълкува в смисъл, че с него за несъвместими с общия пазар се приемат само намаленията на социалноосигурителните вноски на работодателя, тъй като намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците не облагодетелстват предприятията и следователно не попадат в приложното поле на член 107 от ДФЕС, или за несъвместими се приемат и намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците?
Ако според Съда Решение 2005/239/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че за несъвместими се обявяват и намаленията на социалноосигурителни вноски на работниците, трябва ли да се счита, че предприятието се е ползвало от всички тези намаления, или само от част от тях
Как следва да се определи тази част във втората хипотеза
Длъжна ли е държавата членка да разпореди съответните работници да възстановят изцяло или частично дела от помощта, от който са се ползвали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/19: Anesco e.a, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява споразумения между оператори и представители на работниците, включително под наименованието „колективни трудови договори“, които предвиждат прехвърляне на работниците, свързани със SAGEP, към отделящи се от последното предприятия и определят начина, по който се извършва това прехвърляне?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право като съдържащите се в Декрет-закон 9/2019, доколкото те служат за основа на колективни трудови договори, с които се налага определена форма на прехвърляне на работници, която излиза извън трудовите въпроси и поражда хармонизация по търговски въпроси?
Ако се приеме, че посочените разпоредби са в противоречие с правото на Съюза, трябва ли практиката на Съда относно предимството на правото на Съюза и съответните последици, посочени по-специално в решения от 15 декември 1976 г., Simmenthal (35/76, EU:C:1976:180), и от 22 юни 1989 г., Costanzo (103/88, EU:C:1989:256), да се тълкува в смисъл, че задължава публичноправен орган като CNMC да не прилага разпоредбите на националното право, които са в противоречие с член 101 ДФЕС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 101 ДФЕС и Регламент № 1/2003, както и задължението да се гарантира ефективността на разпоредбите от правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че от административен орган като CNMC се изисква да налага глоби и периодични имуществени санкции на субекти, които имат поведение като описаното по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/19: Kilpailu- ja kuluttajavirasto, Заключение от 10 септември 2020 г.
Може ли режимът на конкуренция по член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато участник в картел е сключил с лице извън картела договор за обществена поръчка за строителство, съответстващ на договореното с картела, поради произтичащите от това икономически последици нарушението на конкуренцията продължава през целия период на изпълнение на договорните задължения по тази обществена поръчка за строителство или на плащане на цената на страните по договора, т.е. до момента на последното плащане за строителните работи или най-малкото до момента на завършването на разглежданите строителни работи; или следва да се приеме, че нарушението на конкуренцията продължава само до момента, в който извършилото нарушението предприятие е представило оферта за съответните строителни работи или е сключило договор за изпълнението на тези строителни работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, съдържаща се в член 1 от Кралския указ от 5 юли 2014 г. […] във връзка с член 2 от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищните работници по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г. при признаването им от административна комисия — съставена поравно от членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници, от друга страна — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищните работници при отчитане на необходимостта от работна ръка, като освен това се вземе предвид обстоятелството, че не е предвиден срок, в който тази административна комисия трябва да се произнесе, и че нейните решения за признаване подлежат на обжалване само по съдебен ред?
2) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменени от или добавени с член 4, точки 2, 3, 4 и 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която за признаването на пристанищен работник се изисква работникът: а) да е обявен за годен от медицинска гледна точка за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г. […] организация на работодателите, б) да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организация на работодателите съгласно същия член 3 bis от Закона от 8 юни 1972 г., в) три седмици да е посещавал подготвителен курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и да е положил успешно крайния изпит и г) вече да има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник, който не е приет в групата, и съгласно която, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., чуждестранни пристанищни работници трябва да могат да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях условията по обжалваната правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 4 ДФЕС 5, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие с Wet van 3 juli 1978 „betreffende de arbeidsovereenkomsten“ (Закон от 3 юли 1978 г. за трудовите договори) директно от работодател по трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че всеки път трябва да започва нова процедура за признаване?
4) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределено време, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца, и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба по член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., въведена с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници (по договор за неопределено време) се ограничава и работодателите се възпрепятстват да привличат качествени работници, като директно сключват с тях договори за неопределено време и им предлагат стабилност на заетостта съгласно общите правила на трудовото право?
6) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която с колективен трудов договор се определят редът и условията, при които пристанищен работник може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работниците между пристанищните зони, без самият законодател да изяснява какви могат да са тези условия или ред?
7) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници (заети с логистична дейност), които полагат труд по смисъла на член 1 от Кралския указ от 12 януари 1973 г. за създаване на Съвместна комисия за пристанищната дейност и за определяне на наименованието и компетентността ѝ на места, където стоките, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпространение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да притежават сертификат за безопасност, който се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност, като се отчита фактът, че сертификатът се заявява от работодател, който е сключил с работник трудов договор за извършването на съответни дейности, че се издава срещу представяне на трудов договор и лична карта и че процедурата за издаването му се урежда в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос?
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, разглеждан евентуално във връзка с член 56 ДФЕС, с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава лицата или предприятията, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на […] Закона от 1972 г. […] — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) да остави временно в сила разглежданите членове 1 и 2 от Закона от 1972 г., за да избегне правна несигурност и социално напрежение и даде възможност на законодателя да ги приведе в съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Заключение от 9 септември 2020 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че за да представлява нарушение на член 102 ДФЕС, отказът за достъп предполага поисканият достъп да е наложителен за дейността на пазара надолу по веригата
Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако действително е упражнявало решаващо влияние
Неправилно прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако последното по същество е следвало указания на дружеството майка
Грешки при прилагане на правото при установяването на злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, изразяваща се в отказ да се договаря
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.