Картели

1) При условие че член 12, параграф 2 от [Регламент № 1984/83] предвижда, че „независимо от разпоредбите на параграф 1, точка в), когато споразумението се отнася до бензиностанция, която доставчикът е отдал под наем на дистрибутора или която дистрибуторът заема на друго основание с неговото правно или фактическо съгласие, на дистрибутора могат да бъдат налагани указаните в настоящия раздел задължения за изключително закупуване и забраната за търговия с конкурентни изделия за целия период, през който същият реално стопанисва бензиностанцията“, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се отнася до хипотезата, в която доставчикът е първоначален собственик на терена и на съоръженията или напротив позоваването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?
2) Ако в конкретния случай е приложим [Регламент № 2790/1999], трябва ли член 5 от него, съгласно който освобождаването не се прилага, ако споразумението за изключително закупуване е за срок, по-дълъг от пет години, макар и „срокът от пет години, обаче, [няма да] се прилага, когато договорните стоки или услуги се продават от купувача на производствени обекти или терени, собственост на доставчика, или наети от доставчика от трети страни, който не е свързан с купувача, при условие че продължителността на задължението за въздържане от конкуренция не надвишава периода, през който производствените обекти и терени се заемат от купувача“, да се тълкува в смисъл, че когато става дума за отдаване под наем, се има предвид хипотезата, в която доставчикът е и първоначален собственик на терена и на съоръженията, или напротив, позоваването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?
3) След като член 81, параграф 1, буква а) ЕО забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като осмото съображение от [Регламент № 1984/83] уточнява, че „с настоящия регламент не могат да бъдат освободени други ограничителни задължения, и в частност такива, с които се ограничава изборът на клиенти от дистрибутора или свободата на последния да определя своите цени и условия на продажба“, без да се посочват споразуменията, определящи препродажните цени сред останалите позволени ограничения на конкуренцията, които член 11 от посочения регламент допуска, следва ли тези две разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те обхващат всяка клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя продажните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията посредством определяне на цената на горивото, което му доставя при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без тази цена в никакъв случай да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара, към която се добавя считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя [продажната цена за потребителите], която доставчикът не налага изрично, а препоръчва?
4) След като член 81, параграф 1, буква а) ЕО забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като член 4, буква а) от [Регламент № 2790/1999] включва сред особено тежките ограничения на конкуренцията споразуменията, които налагат препродажни цени, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те обхващат всяка клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя крайните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията посредством определяне на цената на горивото, което му доставя при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без тази цена в никакъв случай да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара, към която се добавя считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя [продажната цена за потребителите], която доставчикът не налага изрично, а препоръчва?