всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-36/25: Energia Group и др., Заключение от 16 април 2026 г.

1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/24: Brännelius, Съдебно решение от 16 април 2026 г.

Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламент [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
В случай, че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) [от този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-753/24: Rzepacz, Съдебно решение от 16 април 2026 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на националния съд да уважи погасен по давност иск на търговец спрямо потребител за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, ако това се налага по съображения за справедливост или правилата на общественото съжителство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-901/24: Falucka, Съдебно решение от 16 април 2026 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с изявлението на потребителя относно знанието му, че поради нищожността на договора е длъжен да върне престацията, която е получил от търговеца по нищожния договор,
– горното изявление на потребителя може да обоснове неотчитане на изтичането на давността за вземането на търговеца спрямо потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/24: Sof Medica, Съдебно решение от 16 април 2026 г.

Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 и член 49 от тази директива да се тълкува в смисъл, че принципите на прозрачност и на равно третиране, закрепени в посочения член 18, параграф 1, не допускат в рамките на обществена поръчка за доставка възлагащият орган да изключи офертата на оферент въз основа на технически спецификации, които към датата на публикуването на обявлението за поръчката не са били обективно обосновани в документацията за обществената поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 13 от посочената директива?
Следва ли член 42, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да предвиди в техническите спецификации на обществена поръчка за доставка на хирургичен робот изисквания относно модулния и мобилния характер, теглото, заеманата площ, както и относно разположението на ръцете на хирургичния робот, предмет на поръчката, без тези изисквания да са придружени от думите „или еквивалентно(и)“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Съдебно решение от 14 април 2026 г.

Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), който се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез семплиране
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, подражаване на стила или отдаване на почит?
Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян с авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е разпознаваем за лицето, което познава съответния закрилян с авторско право обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-709/25: Audi, Определение от 1 април 2026 г.

Условията и последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от национален съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-888/24: Adão da Fonseca-Engenheiros Consultores, Заключение от 26 март 2026 г.

Трябва ли правилото за анонимност на кандидатите, предвидено в член 82, параграф 4 от Директива 2014/24, във връзка с предвидената в член 82, параграфи 5 и 6 възможност за диалог между журито и кандидатите с цел получаване на разяснения относно представените концесионни проекти, както и с препращането, съдържащо се в член 80, параграф 1 от тази директива към разпоредбите на дял I, да се тълкува в смисъл, че не допуска провеждането на предварително изслушване на заинтересованите страни като задължителна процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/24: Austro-Mechana и AKM, Заключение от 26 март 2026 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 2 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 1 от Директива [2019/790] и член 9 от [Бернската конвенция] да се тълкуват в смисъл, че доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член 2, [точка 6] от Директива [2019/790], който съхранява произведения или други защитени обекти, качени от ползвателите, освен действието на публично разгласяване (или действието по предоставяне на публично разположение) по смисъла на член 3 от Директива [2001/29], извършва или следва да смята, че извършва също и възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива [2001/29] и поради това същият трябва да получи отделно разрешение от посочените в член 2 от Директива [2001/29] носители на права?
[2)] При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 17, параграфи 1 и 2, както и член 1, параграф 2 и член 2, точка [6] от Директива [2019/790] да се тълкуват в смисъл, че разрешение за възпроизвеждане, получено от доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член 2, точка [6] от Директива [2019/790], се прилага и за действия на възпроизвеждане, извършени или които могат да се смятат за извършени от ползвателите на такива платформи, ако с действията си тези ползватели не упражняват търговска дейност или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи?
[3)] При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 2 от Директива [2001/29] и член 17, параграф 2 от Директива [2019/790] да се тълкуват в смисъл, че чрез качването за целите на съхранението и споделянето на защитени с авторско право произведения или други защитени обекти, ползвателите на предложенията на доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание по смисъла на член [2, точка 6] от Директива [2019/790] извършват възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива [2001/29] и за това се нуждаят от разрешение от носителите на права, посочени в член 2 от [тази директива]?
[4)] При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
Трябва ли правото на Съюза, по-специално членове 4 и 5 и член 16, параграфи 1 и 2 от Директива [2014/26] да се тълкуват в смисъл, че за целите на лицензирането по член 17, параграфи 1 и 2 от Директива [2019/790] носителите на права освен това могат да предоставят правото на възпроизвеждане съгласно член 2 от Директива [2001/29/ЕО], от една страна, и правото на публично разгласяване съгласно член 3 от същата директивата, от друга страна, отделно и независимо едно от друго, на организация за колективно управление на авторски права (респ. на независими субекти за управление на авторски права), за да управляват тези права или чрез различни организации за колективно управление на авторски права (респ. независими субекти за управление на авторски права) или отчасти индивидуално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/25: Canal Sea Services и др., Заключение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 134567586 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form