Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-191/25: Wenzel Logistics, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 2 във връзка с член 22, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че относно изплащането на лихва във връзка с вреди от картел член 3, параграф 2 се прилага по отношение на искове за обезщетение за вреди, с които е сезиран национален съд след 26 декември 2014 г.?
При отрицателен отговор на този въпрос: коя друга дата е определяща за приложимостта на член 3, параграф 2 от Директива [2014/104]?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че за момент на настъпване на вредите от картел, от който се дължи лихва във връзка с причинените от картела вреди, следва да се определи датата, на която увреденото лице е заплатило исканата завишена цена вследствие на забраненото ценово споразумение?
При отрицателен отговор: коя друга дата е от значение за настъпването на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/25: Lidl Italia (Pratiques commerciales déloyales concernant des denrées alimentaires), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност поведението на търговеца, представляващо заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива, да се санкционира въз основа на транспониращата Директивата национална правна уредба в случаи, в които това поведение попада и под действието на предвидената в член 7 от Регламент № 1169/2011 забрана на практиките за необективно информиране относно храните и на националната правна уредба за прилагането на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на употребеното в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ попада препредаването едновременно, непроменено и несъкратено от стопанисващия дом за възрастни хора на радио- и телевизионни програми, приемани чрез сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома посредством инсталираната в последния кабелна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/26: Amazon EU/Комисия, Определение от 27 април 2026 г.
Следва ли да се запази поверителното третиране на информацията спрямо процесуалните участници, които са били интервененти в първоинстанционното производство, когато тази информация вече е била третирана като поверителна на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/24: Laboratoires Eurogenerics и Theramex France, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли членове 28 и 29 от Директива 2001/83 да се тълкуват в смисъл, че съд на участваща в децентрализирана процедура за разрешение за пускане на пазара държава членка, която не е референтната държава членка, компетентен да се произнесе по жалба срещу това разрешение за пускане на пазара, взето от компетентния орган на тази заинтересована държава членка в съответствие с постановеното от Съда в решение Astellas Pharma, има компетентност да провери, в тази хипотеза, дали децентрализираната процедура е проведена при спазването на разпоредбите на Директива 2001/83 и дали пускането на пазара на лекарствения продукт не представлява потенциален сериозен риск за общественото здраве по смисъла на член 29, параграф 1 от тази директива?
Трябва ли член 10 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаване на разрешение за пускане на пазара на химичен лекарствен продукт по опростената процедура, предвидена в член 10, параграф 1 от тази директива, когато референтният му лекарствен продукт е биологичен лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/25: Telekom Slovenije, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Трябва ли Директива [2014/61] — по-специално изразът „като не се засяга възможността всяка от страните да отнесе случая до съда“ в член 3, параграф 5, втора алинея от тази директива — да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която мрежовият оператор има право да подаде искане за уреждане на спор относно достъпа до съществуваща физическа инфраструктура или пред [ОУС], или пред съд (с обща компетентност)?
2) Трябва ли член 3, параграф 5, втора алинея от Директива [2014/61], предвид принципите на равностойност и ефективност и член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуална разпоредба, съгласно която процедурата за разрешаване на спор пред националния [ОУС] се прекратява, ако в хода на процедурата за разрешаване на спор пред този орган една от страните предяви иск със същия предмет пред компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/24: Halozyme, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.
Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-887/24: Widl, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 3 от Директива [98/37] във връзка с приложение I към нея, по-специално точки 1.1.2., 1.2.1., 1.2.2., 1.2.4., 1.2.6., 1.2.7. и точка 2.3., буква в), да се тълкува в смисъл, че устройството за аварийно спиране на циркулярен трион отговаря на предвидените в тези разпоредби изисквания за безопасност, ако след подаване на команда за аварийно спиране чрез — съзнателно или несъзнателно — многократно или продължително повторно задействане на устройството за аварийно спиране за период от най-малко 4—5 секунди спирачното действие се прекъсва, вследствие на което циркулярният диск не спира, а продължава да се върти безшумно по инерция за период от около 11 минути?
а) Трябва ли член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея да се тълкува в смисъл, че несъзнателното или случайното (повторно) подаване на команда за аварийно спиране по време на спирачното действие също представлява „действие“ по смисъла на [последната] разпоредба?
б) Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е утвърдителен, представлява ли такова несъзнателно или случайно задействане „подходящо действие“ за освобождаване на устройството по смисъла на член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея?
а) Трябва ли член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея да се тълкува в смисъл, че само съзнателното и умишленото (повторно) задействане на устройството за аварийно спиране представлява „действие“ по смисъла на [последната] разпоредба?
б) Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен, представлява ли подобно съзнателно и умишлено задействане „подходящо действие“ за освобождаване на устройството по смисъла на член 3 от Директива 98/37/ЕО от във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.