Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-128/14: Het Oudeland Beheer, Съдебно решение от 28 април 2016 г.
Следва ли член 11, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не следва да се включва себестойността на земята или другите суровини и материали, за които данъчнозадълженото лице е платило ДДС при придобиването им, което в случая е станало посредством учредяването на вещно право на ползване върху недвижим имот
Различно ли е положението, ако въз основа на националните разпоредби — независимо дали в това отношение те са в съответствие с Шеста директива или не — данъчнозадълженото лице е приспаднало този ДДС при придобиването?
Следва ли в случай като настоящия — в който земята е придобита заедно с намиращата се върху нея сграда в строеж посредством учредяването на вещно право по смисъла на член 5, параграф 3, буква б) от Шеста директива — член 11, А, параграф 1, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че цената на правото на дългосрочно ползване, т.е. стойността на ежегодно дължимите за периода на съществуване или за остатъка от периода на съществуване на вещното право суми, се включва в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/15: Koninklijke KPN и др., Заключение от 28 април 2016 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с членове 8 и 13 от Директивата „за достъпа“ да се тълкува в смисъл, че когато разглеждат спор относно законосъобразността на наложена от [НРО] разходоориентирана цена на пазара на едро за терминиране на повиквания, националните съдилища могат да се произнесат в различен смисъл от този, който би съответствал на Препоръка [2009/396], в която [моделът „BULRIC strict“] е препоръчан като подходяща ценова мярка на пазарите на терминиране на повиквания, ако смятат, че това е необходимо с оглед на фактическите обстоятелства по отнесения до тях случай и/или с оглед на съображения, произтичащи от националното, съответно наднационалното право?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, доколко в такъв случай при преценката на разходоориентираната ценова мярка националните съдилища могат:
a) в светлината на член 8, параграф 3 от Рамковата директива да оценяват довода на НРО, че се насърчава развитието на вътрешния пазар, в зависимост от мащаба на действителното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар?
б) в светлината на целите на политиката и на регулаторните принципи, закрепени в член 8 от Рамковата директива и в член 13 от Директивата „за достъпа“, да проверяват дали ценовата мярка е:
i) съразмерна;
ii) подходяща;
iii) пропорционална и обоснована?
в) да изискват от НРО да докаже в достатъчна степен:
i) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 2 от [Рамковата директива] политическа цел НРО да насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги и че ползвателите действително извличат максимална полза, що се отнася до избора, цената и качеството;
ii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 3 от [Рамковата директива] политическа цел да се допринася за развитието на [вътрешния] пазар; и
iii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 4 от Рамковата директива политическа цел да се насърчават интересите на гражданите [на Европейския съюз]?
г) в светлината на член 16, параграф 3 от [Рамковата директива] и на член 8, параграфи 2 и 4 от Директивата „за достъпа“ при проверката дали ценовата мярка е подходяща да вземат предвид обстоятелството, че мярката действа на пазар, на който регулираните предприятия притежават значителна пазарна сила, но в избраната форма [„BULRIC strict“] обслужва една от целите на [Рамковата директива], а именно насърчаването на интересите на крайните потребители, на друг пазар, който не попада в обхвата на регулиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/14: X, Съдебно решение от 27 април 2016 г.
Допуска ли Регламент № 1186/2009 възможността едно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна и, при утвърдителен отговор, предвиденото в член 3 от този регламент освобождаване от вносни мита приложимо ли е за личното имущество, което това физическо лице пренася в Европейския съюз, когато напуска обичайното си място на пребиваване в третата страна?
В случай че Регламент № 1186/2009 изключва възможността за две обичайни места на пребиваване и преценката на всички обстоятелства не е достатъчна, за да се определи обичайното място на пребиваване: въз основа на какво правило или с помощта на какви критерии следва тогава да се определи — за целите на прилагането на този регламент — в коя държава е обичайното място на пребиваване на заинтересуваното лице в случай като разглеждания в главното производство, в който лицето има както лични, така и професионални връзки в третата страна и лични връзки в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/15: New Valmar, Заключение от 21 април 2016 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка, каквато в случая е Фламандската общност в белгийската федерална държава (Vlaamse Gemeenschap in de federale Staat België), която по силата на член 52 от [съгласуваните] закони във връзка с член 10 от [Фламандския декрет относно употребата на езиците] налага на всяко предприятие с основна стопанска дейност на територията на тази единица да издава фактури с трансграничен характер само на официалния език на същата федерална единица, в противен случай те ще бъдат нищожни, като нищожността им трябва да бъде установена служебно от съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/15: Etablissements Fr. Colruyt, Заключение от 21 април 2016 г.
1) Допуска ли член 15, параграф 1 от Директива 2011/64/ЕС, самостоятелно или във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
2) Допуска ли член 34 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
3) Допуска ли член 4, параграф 3 [ДЕС] във връзка с член 101 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/15: Белгия/Комисия, Заключение от 21 април 2016 г.
Общо основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че разглежданата мярка представлява държавна помощ поради наличието на избирателно предимство по смисъла на член 107 ДФЕС, тъй като е определил твърде широко референтната рамка, използвана за установяване на селективност.
Второ основание: Общият съд е допуснал грешка при конкретното прилагане на проверката за селективност към фактите по делото, като е приел обобщено, че предприятията, които са длъжни да извършват проверки, преди да пуснат своите продукти на пазара, са по дефиниция в сходно фактическо и правно положение, и не е мотивирал надлежно тази констатация.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/14: Essent Belgium, Заключение от 14 април 2016 г.
1) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декрета за електроенергията, във връзка с постановлението от 4 април 2003 г. — съгласно която безплатното разпределение е ограничено до подаването на зелена електроенергия, произведена от производствени мощности, свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион, а не се прилага към електроенергията от производствени мощности, които не са свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион?
2) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декретът за електроенергията във връзка с постановлението от 5 март 2004 г., така както го прилага [органът за регулиране], съгласно която безплатното разпределение е ограничено до зелената електроенергия от производствени мощности, които пряко подават електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия, а не се прилага за електроенергията от производствени мощности, които не подават пряко електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/14: Timberland Europe, Определение от 11 април 2016 г.
Прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/14: Helm, Определение от 11 април 2016 г.
Възникват ли основания за заличаване на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Компетентната юрисдикция ли е националният съд по отношение на разноските по главното производство след прекратяване на преюдициалното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Заключение от 7 април 2016 г.
1) От разпоредбите на член 14 от Директивата за продуктите за растителна защита, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламента за продуктите за растителна защита, респ. член 19 от Директивата за биоцидите, следва ли, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
3) Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от настоящото междинно решение доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 съдържание на документите?
4) a) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу-)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
5) Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
6) В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
7) Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
8) От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, второ изречение от Директивата за информацията за околната среда следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
9) За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на цитирания по-горе член 4, параграф 2, буква г) следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.