всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Български

Автентичен език на производството – български

Дело C-789/21: Комисия/България, Определение от 9 септември 2022 г.

Следва ли страна, която е изпълнила задълженията си едва след предявяване на иска срещу нея, да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/21: Haikal/Съвет, Определение от 6 септември 2022 г.

Отговаря ли жалбата на изискванията на член 169, параграф 2 от Процедурния правилник, включително ясно посочване на оспорените части от мотивите на обжалваното решение и конкретизиране на правните доводи срещу тях?
Допустимо ли е пред Съда да се излагат основания, които не са били представени пред Общия съд?
Явява ли се качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ достатъчно основание за налагане на ограничителни мерки по силата на приложимите актове, без необходимост от доказване на връзка със сирийския режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/21: Haikal/Съвет, Определение от 6 септември 2022 г.

Следва ли жалбата да бъде допусната, когато не са ясно и точно посочени оспорените части от мотивите на съдебното решение съгласно член 169, параграф 2 от Процедурния правилник?
Може ли доводи, които не са били изложени пред Общия съд, да бъдат повдигани за първи път пред Съда?
Достатъчно ли е обстоятелството, че лице е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, за налагане на ограничителни мерки, без да се доказва връзка с режима или подкрепа за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/21: HYA и др. (Impossibilité d’interroger les témoins à charge), Заключение от 7 юли 2022 г.

Съответен ли е на чл. 8 ал.1 и на чл. 6 ал.1 вр. съобр.33—34 от Директива 2016/343 и на чл. 47 ал.2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 1 юли 2022 г.

Изискват ли представените документи недвусмислено установяване на съгласието за използване на марката от страна на притежателя ѝ?
Върху кого лежи доказателствената тежест за доказване на съгласие за използване на марката?
Следва ли преценката за изпълнение на доказателствената тежест от страна на адвокат Nunziante да се основава на обективен анализ на всички релевантни доказателства и конкретните обстоятелства по случая?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/21: Profi Credit Bulgaria (Compensation d’office en cas de clause abusive), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/21: Spetsializirana prokuratura (Informations sur la décision nationale d’arrestation), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на свободно движение и пребиваване, както и принципите на равностойност и на взаимно доверие трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдебният орган, издаващ европейска заповед за арест на основание Рамково решение 2002/584, има задължението да изпрати на лицето, спрямо което издава тази заповед за арест, националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, въпреки че това лице се намира в изпълняващата заповедта за арест държава членка и не е било предадено на компетентните органи на издалата тази заповед държава членка?
Принципът на предимство на правото на Съюза трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира съответствието с Рамково решение 2002/584, той задължава издаващия съдебен орган, от една страна, преди лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, да бъде предадено на съдебните органи на издаващата държава членка, да не му изпраща националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, макар националното право на този орган да го задължава да направи това, и от друга страна, когато въпреки липсата на такава информация лицето обжалва националния акт за задържането си, да се произнесе по обжалването на този акт едва след предаването на лицето?
Какви са подходящите правни средства от правото на Съюза, за да се осъществи това уведомяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/21: Ministerstvo na vatreshnite raboti (Enregistrement de données biométriques et génétiques par la p…, Заключение от 30 юни 2022 г.

3) Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
4) Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/20: Nachalnik na Rayonno upravlenie Silistra, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Следва ли чл. 39 и по-специално чл. 39, § 3 от Решение [ШИС II] да се тълкува в смисъл, че се допуска национална уредба и административни практики, съгласно които, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за постигането на които е регистриран, и по-конкретно на тези от чл. 38, § 1, компетентният изпълняващ орган може и следва да откаже изпълнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/21: Varhoven administrativen sad (Abrogation de la disposition contestée), Заключение от 16 юни 2022 г.

1) Изменението на разпоредба от нормативен акт на националното право, за която преди изменението е налице произнасяне на въззивен съд [sic], че противоречи на действаща норма на европейското право, освобождава ли касационната инстанция от задължението да изследва действалата до изменението разпоредба, респ. от преценката дали същата съответства на ПЕС?
2) Приемането на въпросната разпоредба за оттеглена представлява ли ефективно правно средство за защита пред съд на права и свободи, гарантирани от правото на Съюза (в случая от чл. 9 и 10 от Директива 2012/27/ЕС), респ. представлява ли такова средство предвидената в националното право възможност преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право да се извършва само ако съдът бъде сезиран с конкретен иск за обезщетение за вреди от тази разпоредба и само спрямо лицето, подало този иск?
3) Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, то допустимо ли е въпросната разпоредба да продължи да урежда обществените отношения в периода от приемането до изменението ѝ спрямо неограничен кръг лица, които не са сезирали съда с иск за обезщетение от нея, респ. преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право спрямо тези лица не е правена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1252627282959 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form