Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-2/09: Kalinchev, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.
Член 3, параграф 3 от Директива [92/12] разрешава ли установяването от държавите членки на режим за облагане с акциз на употребявани автомобили при въвеждането им на територията на държавата членка, какъвто не се дължи пряко при повторно придобиване на такива автомобили, които вече са установени на същата територия и за които е заплатен такъв акциз при първоначалното им въвеждане на територията на държавата членка?
При съобразяване с разпоредбата на член 90, първа алинея ЕО в какъв смисъл следва да се разбира понятието „подобни местни стоки“:
а) такива, които са с произход държавата членка, която установява определени вътрешни такси, или
б) такива, които са установени вече на територията на тази държава членка, независимо от техния произход?
С оглед отговорите на предходните два въпроса следва ли член 25 ЕО и член 90, първа алинея ЕО да се възприема като забраняващ различния режим на акцизното облагане на автомобили, установен от Република България в членове 30 и 40 от ЗАДС, в зависимост от тяхната година на производство и изминати километри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/09: Goldman Management/Комисия и България, Определение от 6 май 2010 г.
Компетентен ли е съдът да преразглежда жалба, която само повторя вече изложени пред първоинстанционния съд доводи, без да се сочат конкретни правни пороци на обжалваното определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/09: Goldman Management/Комисия и България, Определение от 6 май 2010 г.
Явява ли се недопустима жалба, която не установява конкретна грешка при прилагане на правото, а само повтаря вече изложени пред Общия съд доводи и правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/09: Kadzoev, Съдебно решение от 30 ноември 2009 г.
Следва ли максималната продължителност на задържане по член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 да включва и периода на задържане, изтекъл преди влизането в сила на тази директива?
Включва ли се в максималния срок за задържане по член 15 от Директива 2008/115 периодът, през който е спряно изпълнението на решение за извеждане поради разглеждане на молба за убежище или поради съдебно обжалване на решението за извеждане?
Какво означава „разумна възможност за извеждане“ по смисъла на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 и кога тя липсва?
Допуска ли член 15, параграфи 4 и 6 от Директива 2008/115 задържано лице да не бъде незабавно освободено след изтичане на максималния срок на задържане поради липса на документи за самоличност, агресивно поведение или липса на средства за издръжка и жилище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/09: Kadzoev, Становище на генералния адвокат
Следва ли при определяне на максималната продължителност на задържането с цел извеждане да се включват всички периоди на задържане, включително периодите преди транспониране на Директива 2008/115 и периодите при спряно изпълнение на решението за извеждане поради съдебно обжалване или висящо производство за убежище?
Как се определя липсата на разумна възможност за извеждане по смисъла на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 и какви са последиците за задържането при изчерпване на максималния срок или при отсъствие на такава възможност?
Може ли задържането да бъде продължено след изтичането на максималния допустим срок по директивата по причини, свързани с липса на документи за самоличност, агресивно поведение или липса на средства за издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/09: Canon, Определение от 17 септември 2009 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията за описание на фактическия и правния контекст, както и на мотивите за необходимостта от тълкуване на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/09: Canon, Определение от 17 септември 2009 г.
Изисква ли се предоставяне на достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст за допустимостта на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/07: Apis-Hristovich, Съдебно решение от 5 март 2009 г.
Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед:
— установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?
— в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?
— какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?
Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство
Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане
Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?
Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?
Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти
Трябва ли като критерий да се използва обемът на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обемът на базите данни в съответната подгрупа?
При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?
Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.