всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Szpunar

Генерален адвокат – Szpunar

Дело C-340/14: Trijber, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.

Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открит рибарски кораб по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или корабът се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123, като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за услугите в областта на транспорта?
От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешенията е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешенията, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на лицето, стопанисващо витрини за проституция, да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват с него на разбираем за него език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/14: Skerdjan Celaj, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2008/115 съществуването на национална правна уредба на държавите членки, която предвижда наказание лишаване от свобода до четири години за незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който след връщането му в неговата страна, което не е наказателноправна санкция, нито последица от наказателноправна санкция, отново влиза на територията на държавата в нарушение на законосъобразна забрана за влизане, без преди това по отношение на този гражданин да са приложени предвидените в член 8 от Директива 2008/115 принудителни мерки с цел бързо и ефективно извеждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-606/13: OKG, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори?
Следва ли Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че данък върху термичната ефективност на ядрен реактор представлява „акциз“ по смисъла на същата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-252/14: Pensioenfonds Metaal en Techniek, Заключение от 10 септември 2015 г.

Представлява ли член 63 ДФЕС пречка за приемане на национално законодателство, съгласно което дивиденти, изплатени от местно дружество, се облагат при източника, ако акционерът не е местно лице, докато тези дивиденти — в случай че са изплатени на акционер, който е местно лице — подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план това облагане цели обикновено данъчно облагане на всички капиталови доходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/14: Marchon Germany, Заключение от 10 септември 2015 г.

Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директивата да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, съгласно която „нови клиенти“ могат да бъдат и привлечените от търговския представител клиенти, които вече поддържат търговски отношения с принципала във връзка с продаваните от него продукти от дадена продуктова гама, но не и във връзка с продукти, изключителното разпространение на които принципалът е възложил на търговския представител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-240/14: Prüller-Frey, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,
— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като
— е превозено безвъзмездно от пилота,
— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и
— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,
трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:
— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,
— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,
— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и
— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/14: Bohez, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], следва ли член 49 от този регламент да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/14: Chiş, Определение от 3 септември 2015 г.

Съвместима ли е с член 110 ДФЕС национална уредба, която облага с данък употребявани автомобили, внесени от други държави членки, при тяхната първа регистрация, както и вече регистрирани в страната автомобили при първо прехвърляне на собственост?
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС освобождаване от данък на вече регистрирани автомобили, за които е платен по-рано действащ данък, ако остатъчната стойност на този данък е по-ниска от новия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/14: Chiş, Определение от 3 септември 2015 г.

Съвместима ли е с член 110 ДФЕС националната данъчна уредба, която облага употребявани автомобили при първата им регистрация, независимо дали са внесени от друга държава членка или вече са регистрирани в държавата, когато данъчната тежест е еднаква за двата случая?
Противоречи ли на член 110 ДФЕС освобождаването от новия данък на вече регистрирани автомобили, за които е платен предходен, несъвместим с правото на Съюза данък, чийто остатъчен размер е по-нисък от размера на новия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/14: Giorgis/СХВП, Определение от 2 септември 2015 г.

Обхваща ли оценката на отличителния характер на триизмерна марка цялостното впечатление, което създава формата, и достатъчно ли е същата да не се отклонява съществено от нормите или обичаите в съответния сектор, за да се приеме, че липсва отличителен характер?
Допустимо ли е в касационното производство да се иска повторна фактическа преценка относно начина на възприемане на марката от съответната публика, без да се твърди или доказва правна грешка или изопачаване на доказателства в решението на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form