всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Szpunar

Генерален адвокат – Szpunar

Дело C-49/14: Finanmadrid EFC, Заключение от 11 ноември 2015 г.

1) Следва ли Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като действащата в Испания регламентация на заповедното производство — членове 815 и 816 [от Закона за гражданското съдопроизводство] — доколкото затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи, като не предвижда задължителен контрол върху неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако secretario judicial [(съдебният секретар)] не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят?
2) Следва ли Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка [in] limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е разпореждането за приключване на заповедното производство на secretario judicial [(съдебния секретар)], за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на това разпореждане, чието изпълнение се претендира, поради обстоятелството че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо в съответствие с членове 551 и 552 във връзка и 816, параграф 2 [от Закона за гражданското съдопроизводство]?
3) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява във фазата на изпълнение, съдията, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на разпореждането на secretario judicial [(съдебния секретар)]?
4) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/14: B & S Global Transit Center, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859 (и по-специално точка 6) от Регламента за прилагане да се тълкуват в смисъл, че в случаите, в които транзитният режим не е приключил, но въпреки това са били представени документи, доказващи, че съответните стоки са били изведени от митническата територия на Съюза, обстоятелството, че този режим не е приключил, не води до възникване на вносно митническо задължение на основание на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, но по принцип води до възникване на митническо задължение на основание на член 204 от посочения кодекс?
Следва ли член 859, точка 6 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася единствено за неизпълнението на (едно от) задълженията във връзка с (ре)експорта на стоки, както е посочено в членове 182—183 от Митническия кодекс
Или частта от изречението „без изпълнение на необходимите формалности“ следва да се тълкува в смисъл, че „необходимите формалности“ включват и тези, които следва да бъдат изпълнени преди (ре)експорта, за да приключи митническият режим, под който са поставени стоките?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли член 859, трето тире от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на посочените във въпрос 2 по-горе митнически формалности не е пречка в случай като настоящия — в който с конкретни документи е доказано, че стоките са изведени от митническата територия на Европейския съюз, след като са превозени в рамките на Съюза — да се приеме, че е изпълнено изискването „всички формалности, необходими за регулиране на положението на стоките да се извършат впоследствие?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/14: Комисия/ANKO, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Допустимо ли е спирането на плащанията поради предполагаеми груби и системни нередности, установени при други проекти, без да е доказано, че те могат да засегнат изпълнението на спорните споразумения?
Правилно ли е тълкувана и приложена възможността за използване на средни разходи за персонал по отношение на реалността на декларираните разходи и изискванията на договорните клаузи?
Спазени ли са условията за спиране на плащанията, като се прави разлика между наличие на съмнение и сигурност относно нередностите и тяхното отражение върху изпълнението на проектите?
Изопачени ли са доказателствата от преписката при преценката относно допустимостта на разходите и методологията на бенефициера?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/14: BBVA, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Трябва ли едномесечният срок, предвиден в четвъртата преходна разпоредба на Закон 1/2013, да се тълкува в смисъл, че противоречи на членове 6 и 7 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/14: Ince, Заключение от 22 октомври 2015 г.

I. Относно първото обвинение за (извършено през януари 2012 г.) деяние и второто обвинение за извършено през периода до края на юни 2012 г. деяние:
1. а)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дело С‑186/11 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [GlüStV]?
II. По второто обвинение за деяние, извършено през периода след юли 2012 г.
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава членка на ЕС оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [GlüÄndStV], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
а) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß [и др., С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media [Group, С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на ЕС от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само 14 кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но 15 месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри „Ods“ (Ods Deutschland Sportwetten GmbH), е сред 14-те кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба (член 21, параграф 3 от GlüÄndStV) изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“;
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган, съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/13: Grupo Hospitalario Quirón, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза в процедури за възлагане на обществени поръчки за управление на публични услуги за здравни грижи да се изисква услугите, предмет на поръчката, да се извършват единствено в определена община, която може да не е общината по постоянния адрес на пациентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/14: New Media Online, Съдебно решение от 21 октомври 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-494/14: Axa Belgium, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Трябва ли думите „трето лице“ в член 85а, параграф 1 от Правилника […] да получат самостоятелно тълкуване в правото на Съюза, или те препращат към смисъла, който тези думи имат в националното право?
В случай че следва да получат самостоятелно тълкуване, то трябва ли да е в смисъл, че включват всяко лице, което може да отговаря за смъртта, злополуката или болестта, или единствено лицето, което носи отговорност поради своето виновно поведение?
В случай че думите „трето лице“ препращат към националното право, правото на Съюза задължава ли националния съд да уважи суброгационния иск, предявен от Европейския съюз, когато един от служителите му е пострадал от пътнотранспортно произшествие, в което е участвал водач на превозно средство, чиято отговорност не е била доказана, доколкото член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. […] предвижда автоматично обезщетение на слабо защитените ползватели от застрахователите, които покриват отговорността на собственика, водача или ползвателя на моторното превозно средство, участвало в произшествието, без да е необходимо да се доказва отговорността на последните?
От съдържанието или структурата на разпоредбите на Правилника […] следва ли, че разходите, направени от Европейския съюз по силата на членове 73 и 78 от този правилник, трябва да останат окончателно за сметка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/15: Doris Spedition, Определение от 8 октомври 2015 г.

При наличие на релевантно решение на Съда на Европейския съюз, следва ли националната юрисдикция да поддържа преюдициалното си запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/14: Sanoma Media Finland – Nelonen Media, Заключение от 6 октомври 2015 г.

1) Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
2) Като се има предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
3) Като се има предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство понятието „рекламни спотове“ по член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка за това „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и в края на рекламната пауза да се отчитат като време за реклама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form