Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/14: Banco Primus, Заключение от 2 февруари 2016 г.
1) а) Трябва ли четвъртата преходна разпоредба […] от Закон 1/2013 да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на потребителя?
б) Има ли право потребителят, в съответствие с Директива [93/13], по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] да се позовава на наличието на неравноправни клаузи след изтичане на предвидения в национална разпоредба срок, за да реализира това право[,] така че националната юрисдикция да е длъжна да се произнесе по посочените клаузи?
в) Длъжна ли е националната юрисдикция, в съответствие с Директива [93/13], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] да разгледа служебно наличието на неравноправна клауза с произтичащите от това последици, дори когато в предходно решение се е произнесла в обратен смисъл или е отказала да се произнесе по този въпрос с окончателно решение в съответствие с националната процесуалноправна норма?
2. По какви критерии съотношението цена/качество може да окаже въздействие върху контрола за неравноправност на несъществените условия на договора
При разглеждането на посочения косвен контрол върху споменатите елементи релевантно ли е отчитането на правните ограничения върху цените, наложени от националните разпоредби
Възможно ли е принципно валидно сключени сделки да се окажат недействителни, като се вземе предвид, че цената на сделката [се оказва] много висока [спрямо] обичайната пазарна цена?
3. За целите на член 4 от Директива [93/13], възможно ли е да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след сключването на договора, ако това произтича от анализа на националната норма?
4) а) Трябва ли член 693, параграф 2 от [испанския] Граждански процесуален закон, изменен със Закон 1/2013, да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на интересите на потребителя?
б) В съответствие с Директива [93/13], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] когато националната юрисдикция установи наличието на неравноправна клауза относно предсрочната изискуемост, трябва ли да я приеме за несъществуваща с произтичащите от това последици, включително когато продавачът или доставчикът е спазил минималния срок, предвиден в националната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/15: Affum, Заключение от 2 февруари 2016 г.
1) Трябва ли член 3, [точка] 2 от Директива 2008/115/EО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава пребивава незаконно на територията на държава членка и че на това основание по силата на член 2, параграф 1 от тази директива тя се прилага по отношение на него, когато този чужденец само преминава транзит като пътник в автобус, пътуващ на територията на тази държава членка, идващ от друга държава членка, част от Шенгенското пространство, и пътуващ към друга държава членка
2) Трябва ли член 6, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода, когато този чужденец може да бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на споразумение или договореност, сключено/а с нея преди влизането в сила на Директивата
3) Според отговора на предходния въпрос, трябва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода при същите условия както установените от [Съда на Европейския съюз] в решение [Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807)] във връзка с незаконния престой, които се отнасят до липсата на предварително наложени на заинтересованото лице принудителни мерки по член 8 от тази директива и до продължителността на неговото задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/14: Eturas и др., Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато администраторът на информационна система, предназначена да даде възможност на туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си, като се използва еднакъв начин на представяне на резервацията, изпрати на тези икономически оператори съобщение в индивидуална електронна комуникационна мрежа, с което ги предупреждава, че отстъпките за продаваните чрез тази система продукти вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може да се презумира, че посочените оператори са знаели или е трябвало да знаят за това съобщение и че тъй като не са възразили срещу подобна практика, те са участвали в съгласувана практика по смисъла на тази разпоредба?
Ако отговорът е отрицателен: какви фактори следва да се вземат предвид, за да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство икономическите оператори, участващи в обща информационна система, са участвали в съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-448/14: Davitas, Заключение от 21 януари 2016 г.
Представлява ли продаваният от жалбоподателя продукт „De Tox Forte“ храна или хранителна съставка с нова молекулна структура по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 258/97?
Достатъчно за утвърдителен отговор на този въпрос ли е по-специално този продукт, съдържащ съставката „клиноптилолит“ в своята специфична първична молекулна структура, да не е използван като храна преди 15 май 1997 г., или освен това е необходимо в процеса на производство на този продукт да бъде използван метод, който да води до нова или нарочно модифицирана молекулна структура, така че да става въпрос за вещество, което преди това не е съществувало в природата в такава форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/15: Комисия/Румъния, Определение от 15 януари 2016 г.
Приложим ли е член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник относно разпределението на съдебните разноски при оттегляне на иска, когато поведението на ответника оправдава осъждането му по разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/14: Sales Sinués, Заключение от 14 януари 2016 г.
1) Може ли да се приеме, [че испанският правен ред] осигурява ефективна мярка или механизъм за защита в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
2) До каква степен суспензивният ефект представлява пречка за потребителя — и следователно нарушение на член 7, параграф 1 от посочената директива — за предприемането на действия за обявяване на неравноправни клаузи, включени в неговия договор, за недействителни?
3) Представлява ли нарушение на член 7, параграф 3 от Директива 93/13 обстоятелството, че потребителят не може да се разграничи от колективния иск?
4) Или напротив — суспензивният ефект по член 43 [от Гражданскопроцесуалния закон] е в съответствие с член 7 от Директива 93/13, защото правата на потребителя са напълно защитени от колективния иск, наред с който испанският законодател е предвидил и други, също толкова ефективни процесуални механизми за защита на правата на потребителя, и от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/15: AGC Glass Europe и др./Комисия, Определение от 14 януари 2016 г.
Обуславя ли публикуването на сведения, които не са търговска тайна и имат исторически характер, възможността за значителна и непоправима вреда, обосноваваща спиране на изпълнението на решение на институция на Съюза?
Може ли вредата, произтичаща от използване на такива сведения в граждански производства за обезщетение за вреди, да се счита за достатъчна, за да се приеме неотложност по смисъла на обезпечителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/14: EUIPO/Grau Ferrer, Заключение от 13 януари 2016 г.
Нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, доколкото се отнася до правомощието на апелативния състав да приеме късно представено доказателство
Нарушение на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 относно реалното използване на марката на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.