всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Szpunar

Генерален адвокат – Szpunar

Дело C-415/15: Stichting Woonpunt и др./Комисия, Определение от 21 март 2016 г.

Процесуалноправни последици при отказ от жалба по реда на член 148 от Процедурния правилник на Съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-565/15: Ofenböck, Определение от 17 март 2016 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване за производството пред Съда и за разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-613/15: Ibercaja Banco, Определение от 17 март 2016 г.

Ограничава ли националното право правомощията на националния съд да преценява неравноправния характер на клаузи за лихви за забава и предсрочна изискуемост в договори за ипотечен кредит съгласно Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното право да препятства възможността съдът да отмени или да не прилага клаузи, признати за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-613/15: Ibercaja Banco, Определение от 17 март 2016 г.

Ограничава ли националната правна уредба правомощието на съда при преценка на неравноправния характер на клаузи за наказателна лихва и предсрочно прекратяване на договор за ипотечен кредит само до определени количествени или формални критерии, без да позволява отчитане на всички обстоятелства по случая?
Позволява ли националното право на съда да не прилага клаузи, признати за неравноправни, в съответствие с изискванията на Директива 93/13, и какви са пределите на тази съдебна интервенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/15: Taser International, Съдебно решение от 17 март 2016 г.

Трябва ли член 24 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че хипотезата на „компетентност[…], която произтича от други разпоредби на настоящия регламент“, включва и случая, в който страните по договор за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, са се договорили недвусмислено и безспорно да възложат компетентността за решаване на споровете във връзка с изпълнението на договорните задължения на съдилища в държава, която не е членка на Съюза и в която е местоживеенето (седалището) на ищеца, когато ищецът е сезирал съд в държава — членка на Съюза, на територията на която е местоживеенето (седалището) на ответника?
При утвърдителен отговор:
а) Трябва ли член 23, параграф 5 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не се отнася до клауза за възлагане на компетентност на съдилища в държава, която не е членка на Съюза, така че сезираният на основание член 2 от Регламента съд следва да се произнесе по въпроса за компетентността в съответствие с нормите на международното частно право, установени в неговото национално законодателство?
б) Може ли да се приеме, че спорът относно изпълнението по съдебен ред на поето със сключения между страните по този спор договор задължение за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, се отнася до право, „за ко[е]то се изисква да бъде депозиран[о] или регистриран[о]“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламента, като се има предвид, че съгласно законодателството на държавата, в която е регистрирана марката, прехвърлянето на правото върху дадена марка подлежи на вписване в Регистъра на марките и на публикуване в Официалния бюлетин за индустриална собственост?
При отрицателен отговор [на първия въпрос], в положение като представеното в [първия] въпрос, допуска ли член 24 от Регламент № 44/2001 съдът, сезиран на основание член 2 от Регламента, да установи, че не е компетентен да реши спора, макар ответникът да се е явил пред този съд, дори и на последна инстанция, без да оспори неговата компетентност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/15: Český rozhlas, Заключение от 17 март 2016 г.

Може ли дейността на общественото радио — финансирана от задължителни нормативнопредвидени такси в законоустановен размер, плащани при наличие на радиоприемник, притежаван или ползван на друго правно основание — да се разглежда като „доставка на услуга, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Шеста директива […], която трябва да бъде освободена от [ДДС] съгласно член 13A, параграф 1, буква р) от същата директива, или това е нестопанска дейност, която изобщо не се облага с [ДДС] съгласно член 2 от Шеста директива и поради това не подлежи и на предвиденото в член 13A, параграф 1, буква р) от тази директива освобождаване от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/14: Mc Fadden, Заключение от 16 март 2016 г.

1) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31] във връзка с член 2, буква а) от [тази директива] и във връзка с член 1, точка 2 от Директива [98/34], изменена с Директива [98/48], да се тълкува в смисъл, че изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага националният съд да установи: a) дали конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу възнаграждение, или б) дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение, или в) дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение
2) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31], да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа (например до интернет)
3) Следва ли член 12, параграф 1, […] във връзка с член 2, буква б) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по смисъла [на посочения член 2, буква б)], е достатъчно услугата на информационното общество да е просто фактически предоставена на разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на разположение отворена безжична локална мрежа, или освен това е необходимо да е налице и „рекламиране“
4) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по предупреждението и на съдебните разноски
5) Следва ли член 12, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 3 [от Директива 2000/31] да се тълкува в смисъл, че държавите членки нямат право да разрешават на националния съд в рамките на исково производство по съществото на спора да налага забрана на доставчика на достъп да извършва занапред действия, с които да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет платформите за обмен на файлове
6) Следва ли член 12, параграф 1[…] от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от [тази директива] трябва да се прилага по аналогия към правото да се иска забрана на съответните действия
7) Следва ли член 12, параграф 1 […] във връзка с член 2, буква б) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че изискванията към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество
8) При отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на тълкуването на член 2, буква б) от Директива [2000/31]
9) a) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31], предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, [наричана по-нататък „Хартата“]), предвид установените [в директиви 2001/29 и 2004/48] правила, както и предвид свободата на информацията и основното право на стопанска инициатива в Съюза (член 16 от [Хартата]), да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд в рамките на исково производство по съществото на спора да постанови решение, с което, като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове, като по силата на това решение доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана
б) Важи ли това и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено още в самото начало, а не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/15: Universal Music International Holding, Заключение от 10 март 2016 г.

1) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда представлява само имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят дали в случая е налице имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане („първоначална имуществена вреда“ или „пряка имуществена вреда“), или е налице имуществена вреда, която произтича или е последица от настъпила на друго място първоначална вреда („производна вреда“ или „косвена имуществена вреда“)?
б) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят на кое място в случая е настъпила или се счита за настъпила имуществената вреда, била тя пряка или косвена?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че националните съдилища, които следва да преценят имат ли компетентност по случая съгласно този регламент, са длъжни да основат преценката си на релевантните в това отношение твърдения на ищеца, съответно жалбоподателя, или трябва да се тълкува в смисъл, че тези съдилища следва да вземат предвид и доводите, с които ответникът оспорва тези твърдения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/14: Rodríguez Sánchez, Заключение от 3 март 2016 г.

1. Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 относно [ревизираното Рамково споразумение], определено в клауза 1, параграф 2 [от същото], правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация като уреденото в член 80 от Закон 27/99 за кооперациите и член 89 от Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия, което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?
2. Следва ли клауза 8, параграф 2 от [ревизираното Рамково споразумение], и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 равнище на закрила не може да бъде понижавано?
3. Следва ли клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение], съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че изисква националният закон или решение за транспониране да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?
4. Следва ли да се приеме, че клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение] — предвид разпоредбата на член 3 от Директива 2010/18 и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/15: Evonik Degussa/Комисия, Определение от 2 март 2016 г.

Може ли сведения, предоставени в рамките на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да се ползват с поверителност и защита като търговска и професионална тайна при публикуване на решение на Комисията?
Изисква ли се от Комисията, при промяна на практиката по публикуване на такива сведения, да мотивира отклонението от приети правила за поведение и съответства ли това на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност?
Може ли вредата, причинена от публикуване на поверителни сведения, да бъде определена като значителна и непоправима и какво е съотношението между интереса на обществеността към информация и защитата на търговската тайна на засегнатото предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form