всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-4/15: Argos Supply Trading, Заключение от 7 април 2016 г.

При преценката дали са изпълнени икономическите условия за ползване на митническия режим на пасивно усъвършенстване, следва ли понятието „преработватели от Общността“ в член 148, буква в) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че обхваща общностните производители на суровини или полуготови продукти, идентични на преработените като необщностни стоки в рамките на операцията по [усъвършенстване]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/15: Central Bank of Iran/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-24/15: Plöckl, Заключение от 6 април 2016 г.

Допускат ли член 22, параграф 8 и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от [Шеста директива] държавите членки да откажат освобождаване от данък на вътреобщностна доставка (в случая: вътреобщностно прехвърляне), когато, макар доставчикът да не е изпълнил всички разумни мерки с оглед на формалните изисквания за посочване на идентификационния номер по ДДС, няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-476/15: Grupo Bimbo/СХВП, Определение от 15 март 2016 г.

Правилно ли е тълкуван и приложен стандартът за отличителен характер на триизмерна марка при отказ за регистрация съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Съответства ли мотивировката на съдебния акт на изискванията на член 296 ДФЕС относно задължението за посочване на мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-476/15: Grupo Bimbo/СХВП, Определение от 15 март 2016 г.

Правилно ли е тълкуван и приложен член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно липсата на отличителен характер на оспорваната триизмерна марка?
Нарушена ли е процесуалната и мотивационна задълженост по член 296 ДФЕС във връзка с мотивирането на съдебния акт и разглеждането на доводите на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/15: Euro Bank, Определение от 3 март 2016 г.

Прекратява ли отпадането на релевантната национална уредба предмета на преюдициалното запитване и необходимостта от произнасяне по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-487/15: Deutsche Rockwool Mineralwoll/СХВП, Определение от 25 февруари 2016 г.

Допуска ли се в касационно производство повторно разглеждане на фактически констатации и доказателства без да се твърди тяхното изопачаване?
Изисква ли се конкретно идентифициране на оспорвани мотиви от решението на Общия съд и твърдяна правна грешка за допустимостта на касационните основания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/15: Verband Sozialer Wettbewerb, Заключение от 18 февруари 2016 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение при рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата са насочени само към професионалните среди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/14: Austro-Mechana, Заключение от 17 февруари 2016 г.

Произтича ли от „деликт или квазиделикт“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] задължението за заплащане на „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29], което съгласно австрийското право имат предприятията, пускащи за първи път информационни носители на националния пазар възмездно и с търговска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/14: Hansson, Заключение от 4 февруари 2016 г.

1) „Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент № 2100/94, защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от [Регламент № 2100/94] действия, трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/48[…]?
2) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент № 2100/94, защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от [Регламент № 2100/94] действия, трябва ли в конкретния случай като основания за увеличаване на това възнаграждение да се вземат предвид и следните съображения или обстоятелства:
а) обстоятелството, че в меродавния период поради особените си свойства разглежданият сорт, предмет на нарушението, е в позицията на единствен на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт?
Ако в конкретния случай това обстоятелство трябва да бъде взето предвид:
Допуска ли се увеличаване на възнаграждението само ако признаците, на които се дължат позициите на разглеждания сорт като единствен на пазара, са включени в описанието на сорта?
б) обстоятелството, че към момента на въвеждането на сорта на нарушителя на пазара разглежданият сорт вече е имал голям пазарен успех, поради което нарушителят си е спестил разходи за самостоятелно въвеждане на своя сорт на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглежданият сорт;
в) обстоятелството, че във времеви аспект и предвид броя на продадените екземпляри мащабът на нарушението на правото върху разглеждания сорт е над средния;
г) съображението, че нарушителят — за разлика от лицензополучателите — няма причина да се опасява от това, че заплаща лицензионната такса (и няма да може да изиска връщането ѝ), макар че впоследствие правната закрила на разглеждания сорт може да бъде обявена за нищожна предвид подаденото искане в този смисъл;
д) обстоятелството, че за разлика от обичайното за лицензополучателите, нарушителят не е бил длъжен да се разплаща на всяко тримесечие;
е) съображението, че титулярят на правото върху защитения сорт носи инфлационния риск, което има и практически последици, тъй като той вече дълго време е принуден да брани правата си;
ж) съображението, че тъй като е принуден да брани правата си, титулярят на правото върху защитения сорт не може да планира приходите си от разглеждания сорт, докато това е възможно, когато получава приходи от предоставянето на лицензии за разглеждания сорт;
з) съображението, че при нарушаване на правото му върху разглеждания сорт титулярят на правото върху защитения сорт носи както общия присъщ на съдебния процес риск, така и риска в крайна сметка да не успее да събере напълно вземанията си от нарушителя;
и) съображението, че при нарушаване на правото му върху разглеждания сорт в резултат от едностранните действия на нарушителя титулярят на правото върху защитения сорт се оказва лишен от свободата да прецени дали изобщо иска да разреши използването на разглеждания сорт от нарушителя?
3) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент № 2100/94, защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли да се допусне и олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
4) Когато се изчислява обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли изчислението да се прави въз основа на обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламента действия?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
a) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, трябва ли в конкретния случай като основания за присъждане на допълнителна сума над обичайната за пазара лицензионна такса да се вземат предвид съображенията и обстоятелствата, посочени в букви а)—и) от втория въпрос, и/или обстоятелството, че поради необходимостта да брани правата си титулярят е бил принуден лично да отдели — в обичайната степен — време за проучване на нарушението и за работа по случая, а също и да възложи на други лица — в обичайната за такива случаи степен — работа по проучване на нарушението?
б) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/48?
в) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, трябва ли да се допусне олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
6) Трябва ли член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94 да се тълкува в смисъл, че печалбата на нарушителя съставлява „произтекла вследствие на [нарушението] вреда“ по смисъла на тази разпоредба, обезщетение за която може да се иска в допълнение към справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, или компенсацията в размер на печалбата на нарушителя, която се дължи по член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94 в случай на виновно поведение, се дължи само алтернативно на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1?
7) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 националните разпоредби, съгласно които титулярят на правото върху защитения сорт, в тежест на когото с влязло в сила решение са възложени разноските по производството за постановяване на привременни мерки във връзка с нарушение на правото върху защитения сорт, не може да претендира материално право да му бъдат възстановени тези разноски, въпреки че е спечелил последвалото дело по иска относно същото нарушение?
8) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 националните разпоредби, съгласно които извън тесните граници на процедурата за определяне на съдебните разноски увреденото лице не може да търси компенсация за понесената от него загуба на време за направените извънсъдебни и съдебни постъпки с цел да изиска поправяне на претърпените вреди, освен ако понесената загуба на време не надхвърля рамките на обичайното?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 147484950 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form