всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-708/17: EVN Bulgaria Toplofikatsia, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.

Допуска ли разпоредбата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/32 и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27 възможността национална правна уредба да предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент?
Трябва ли член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/17: Dilly’s Wellnesshotel, Съдебно решение от 14 ноември 2019 г.

Представлява ли изменението на разрешена схема за помощ — с което държава членка се отказва да продължи да използва разрешението за помощ за определена (отделима) група от получатели на помощта и така само намалява обема на съществуваща помощ — преобразуване на схема за помощ, за което (принципно) е налице задължение за уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
Може ли в случай на формален порок при прилагането на Регламент № 800/2008 забраната за изпълнение съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС да доведе до неприложимост на ограничение на разрешена схема за помощ, така че със забраната за изпълнение държавата членка в крайна сметка да бъде задължена да изплати помощ на определени получатели („задължение за изпълнение“)?
Изпълнява ли условията на Регламент № 651/2014 схема за възстановяване на енергийни данъци като разглежданата, при която размерът на възстановяването на енергийните данъци е ясно определен в закон чрез формула за изчисляване?
Води ли член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 за периода след януари 2011 г. до освобождаване от съответното задължение във връзка с тази схема за възстановяване на енергийни данъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Заключение от 14 ноември 2019 г.

Следва ли:
1) установеното в член 4, параграф 3, втора алинея [ДЕС] изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
2) установеният по-специално в член 197, параграф 1 [ДФЕС] принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
3) гарантираното от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита ( 6 ),
4) произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда,
5) предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза,
да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, (наричани по-нататък „длъжностните лица“) от дадена провинция принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от [Директива 2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/18: EUIPO/Equivalenza Manufactory, Заключение от 14 ноември 2019 г.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 поради методологична грешка при анализа на сходството на знаците и вероятността от объркване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/19: Armostav Místek, Определение от 14 ноември 2019 г.

Какви са минималните изисквания за съдържанието на решение за отправяне на преюдициално запитване, за да може Съдът на Европейския съюз да се произнесе по същество?
В кои случаи липсата на изложение на фактическите обстоятелства и мотивите на националния съд относно тълкуването на правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/19: Armostav Místek, Определение от 14 ноември 2019 г.

Какви са изискванията към националния съд при формулиране и мотивиране на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде то допустимо?
В кои случаи липсата на фактическа и правна обосновка в преюдициалното запитване води до недопустимост на запитването съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/18: Primera Air Scandinavia, Заключение от 7 ноември 2019 г.

1) Съществувало ли е договорно правоотношение между ищеца [в главното производство] и ответника [в главното производство] за целите на член 5, точка 1 от Регламент [№ 44/2001], въпреки че между тях не е бил сключен договор, а полетът е бил част от пакет от услуги, предоставяни въз основа на договор между ищеца и трета страна (туристическа агенция)?
2) Може ли това правоотношение да се квалифицира като потребителски договор съгласно [глава II], раздел 4, [в който се съдържат членове] 15—17 от Регламент [№ 44/2001]?
3) Процесуално легитимиран ли е ответникът [в главното производство] да отговаря по иск за обезщетение по претенции, произтичащи от Регламент [№ 261/2004]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/18: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Допускат ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която позволява погасяването на вземане, произтичащо от сключен между продавач или доставчик и потребител договор за потребителски кредит, да се обезпечи чрез бланков запис на заповед?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-692/17: Paulo Nascimento Consulting, Определение от 5 ноември 2019 г.

Допустимо ли е служебно поправяне на явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Представлява ли цесията на вземания облагаема доставка на услуги по смисъла на Кодекса за ДДС?
Попада ли цесията на вземания в обхвата на освобождаванията, предвидени в член 9 от Кодекса за ДДС, по-специално за банкови и финансови операции по предоставяне и договаряне на кредити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192050 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form