Saugmandsgaard Oe

1) Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е [„договорът за новация за изменение на кредита“]?
След като абсолютната недействителност означава, че въпросната клауза никога не е съществувала в правно-икономическото битие на договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие относно тази клауза правни действия и техните последици за нея, тоест [„договорът за новация за изменение на кредита“], също се заличават от правната действителност и трябва да се считат за несъществуващи и без никакво действие?
2) Могат ли документите за изменение на недоговорени клаузи или за сключване на спогодба относно тези клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или спогодбата?
3) Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в [„договора за новация за изменение на кредита“], също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не им предоставят информация за наличието на недействителна клауза, нито за паричната сума или материалната стойност, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на „клаузите за долен праг“?
Клиентът съответно подписва отказ от предявяване на иск, без банката да го е информирала от какво [или] от каква парична сума се отказва.
4) Следва ли от анализа на [„договора за новация за изменение на кредита“] с оглед на практиката на Съда […] и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата „клауза за долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било „клауза за долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
С други думи, трябвало ли е при налагането на документа, определен като „документ за новация“, относно „клаузите за долен праг“ финансовата институция да извърши проверките за прозрачност, предвидени в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, и да информира потребителя за размера на сумите, с които е ощетен поради прилагането на „клаузите за долен праг“, както и за лихвата, която би се прилагала при липсата на такива клаузи, и дали, след като финансовата институция не е направила това при тези документи, също е налице основание за недействителност?
5) Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на [„договора за новация за изменение на кредита“], да се считат за неравноправна поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението от нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно [точка1, буква р)] […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно [решение Gutiérrez Naranjo и др.] ( 5 ))?