всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ришар дьо ла Тур

Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 18 ДФЕС и/или Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка да изключва предоставяне на разрешение за пребиваване, предвидено от националното право за целите на упражняване на родителски права, на лице, което е гражданин на Съюза и е носител на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете, само защото това дете — макар и гражданин на Съюза и пребиваващо, на основание на посочената директива, на територията на тази държава членка — не е гражданин на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията [Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság] и [SCHUFA Holding], да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради упражнено преди това право на съдебна защита по член 79 от ОРДЗ по същото дело, и поради обстоятелството, че е налице висящо производство пред съд, е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията [Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság] и [SCHUFA Holding], да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради обстоятелството, че във висящото производство по същото дело относно съдебната защита по член 79 от ОРЗД вече е взето решение по същество (макар то все още да не е влязло в сила), е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване с оглед доказване на съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Как следва да се преценява дали изтъкнатите в жалбата въпроси надхвърлят рамките на конкретния спор и засягат съществени въпроси на правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Изисква ли се в искането за допускане на обжалване да бъдат конкретно и подробно изложени основанията и съществените правни въпроси, които са от значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Достатъчно ли е посочването на общи твърдения за необходимостта от изясняване на приложимия режим или е необходимо конкретизиране на причините за съществеността на въпросите?
Какви са изискванията за доказване на съществено противоречие с предходна съдебна практика, за да бъде то релевантно за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е искане за отмяна на съдебно решение, когато съдът вече е уважил искането на жалбоподателя и е отменил спорното решение?
Може ли жалбата да бъде насочена само срещу мотивите на съдебното решение, без да се иска отмяна на самия диспозитив, съгласно член 169, параграф 1 от Процедурния правилник?
Достатъчно ли е жалбоподателят да посочи само евентуална незаконосъобразност по същество на спорното решение, без да обоснове как тя би засегнала законосъобразността на запазването на неговите последици, за да бъде искането допустимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], който конкретизира правото на достъп до социалноосигурителни обезщетения, предвидено в член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада обезщетение като социалната помощ по член 3, алинея 6 от Закон № 335 и следователно допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която не предоставя на чужденците, притежаващи единното разрешение, предвидено в [тази] директива, посоченото по-горе обезщетение, вече признато на чужденци, при условие че притежават разрешение за пребиваване в Съюза като дългосрочно пребиваващи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 66 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че „образувано съдебно производство“ означава предявяването на иск от ищеца по гражданско дело или подаването от ответника на молба за преразглеждане на това дело след окончателното му приключване?
В зависимост от отговора на горния въпрос: Трябва ли разпоредбите на глава II от Регламент (ЕО) № 44/2001 или при условията на евентуалност, разпоредбите на глава II от Регламент (ЕС) № 1215/2012, да се тълкуват в смисъл, че срещу лице с местоживеене в една държава членка може да бъде предявен иск пред съдилищата на друга държава членка по дело за заплащане на обезщетение за извъндоговорно ползване на имот, намиращ се в тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891060 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form