всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ришар дьо ла Тур

Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Включват ли се премиите за гъвкавост и допълнителното фирмено възнаграждение в обхвата на „условията на труд“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа?
Позволява ли клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение национална уредба, която предвижда изплащане на определени елементи на възнаграждението само на работници с безсрочни трудови договори, ако работниците със срочни трудови договори получават по-високо почасово възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива [2008/115], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] във вр. с чл. 2, б. „а“ от Рамково решение [2009/315] да се тълкуват в смисъл, че вземането под внимание на предишни присъди, постановени срещу същото лице в други държави членки, обвързва съда, разглеждащ новообразувано наказателно производство срещу същото лице (прилагащ съд), да приеме, че отразените в [ECRIS] предишни присъди, постановени в други държави членки, са за същите категории наказуеми деяния, разграничени от националното законодателство съобразно обществената им опасност, като тези, подлежащи на отразяване в регистъра за съдимост в държавата на прилагащия съд
Когато в регистъра за съдимост съгласно националното законодателство на прилагащия съд попадат няколко категории наказуеми деяния, осъждането за които има различни правни последици, следва ли националният съд, разглеждащ наказателно производство срещу определено лице, да извършва за всеки отделен случай проверка относно това в коя категория съгласно националната класификация попадат деянията по предишните присъди, постановени в други държави членки
В кои случаи следва да бъде извършена такава преценка?
Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че съдът е длъжен да не взема предвид постановени в друга държава — членка на Европейския съюз предишни присъди за деяния, които не съставляват престъпления съгласно националното законодателство на прилагащия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, [параграф] 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, [параграф] 2, б. ж) […] от [посоченото рамково] решение:
[а)]
да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, [параграф] 3 от [същото рамково] решение, с цел установяване дали санкционираното лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
[б)]
при положителен отговор да връчи на санкционираното лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
[в)]
да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество[?]

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Допускат ли член 20 от Директива [2013/33/ЕС] и принципите, прогласени от Съда в решения [Haqbin] и [Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане)] — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда?
2) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда заедно с акт за конфискация на определено имущество в качеството му на противоправна имуществена облага, набавена с друго престъпление, а не с престъплението, по повод на което е постановена оправдателната присъда, в чието извършване са участвали не подсъдимите, а лица, срещу които не е повдигнато обвинение?
3) Противоречи ли на Регламент 2018/1805, член 1, параграф 2 от него и член 47 от Хартата признаването на акт за конфискация, постановен в наказателно производство, в което засегнатото лице по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент
– не е призовано да участва във всички фази на наказателното производство;
– не е уведомено за правото на адвокат през цялото производство;
– е получило не пълния текст на присъдата, в която се съдържа актът за конфискация, на разбираем за него език, а само откъси от нея и не е обжалвало така връчената присъда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 3 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че за по-благоприятен стандарт за определяне на лицата, които имат право на субсидиарна закрила по смисъла на тази разпоредба, може да се счита правна уредба на държава членка, съгласно която на кандидат за международна закрила може да се предостави субсидиарна закрила и в случай че е налице реална опасност от тежки посегателства от вид, който не е предвиден в член 15 от посочената директива, и която се състои в това, че извеждането на кандидата за международна закрила от държавата членка би било в противоречие с международните задължения на тази държава членка, при условие че в същото време това противоречие с международните задължения на държавата членка е свързано с положението в държавата на произход на кандидата за международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такси по предоставянето на кредита, е изпълнено, ако „от наименованието на спорните такси следва, че това са такси, начислени за предоставянето на кредита, т.е. за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, т.е. за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксите е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксите за обработка следва ли да се вземат предвид разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват съответните такси, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксите представляват само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси?
Ако таксите за обработка трябва да отразяват разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват, има ли значение по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 фактът, че в тези такси кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които той понася за предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101160 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form