всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ришар дьо ла Тур

Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като тази на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такса по предоставянето на кредита, се счита за изпълнено, ако „от наименованието на спорната такса следва, че става въпрос за такса, начислена за предоставянето на кредита, тоест за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, следователно за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксата е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксата за обработка, следва ли да се вземе предвид размерът на разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява таксата, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксата представлява само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начислява таксата?
Ако таксата за обработка трябва да отразява разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява, релевантно ли е за целите на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че в тази такса кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които понася за предоставянето на услугата, за която се начислява таксата, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Изпълнили ли са държавите членки задължението си да преразгледат, актуализират и предоставят на Европейската комисия плановете за управление на речни басейни и плановете за управление на риска от наводнения в предвидените в съответните директиви срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Прилага ли се, без да се изменя, тримесечният срок от признаването на статут на бежанец, който съгласно решение [A и S] трябва да се спазва за заявлението за събиране на семейството, подадено на основание член 10, параграф 3, буква а) от [Директива 2003/86], в случай че към момента на влизане на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава кандидатът за събиране на семейството е бил на възраст под 18 години, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие, когато този срок вече е бил изтекъл към момента на постановяване на [това решение], а съгласно практиката на административните органи по това време и практиката на върховните съдилища в тази държава членка не е съществувала възможност да бъде уважено подадено от вече навършил пълнолетие бежанец заявление за събиране на семейството?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли в такива случаи срокът да започва да тече едва от по-късен момент или да се прилага по-дълъг срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли фигуративната марка на Европейския съюз, която изобразява шеврони между две успоредни линии, да бъде обявена за недействителна на основание липса на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза от национален колективен трудов договор като съдържащата се в член 40 от CCNT, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) по обвързващ за запитващата юрисдикция начин, като по отношение на селскостопанските работници на срочен трудов договор признава правото на заплащане за действително отработените часове през работния ден, за разлика от член 30 от CCNT, който за селскостопанските работници на постоянен договор признава правото на възнаграждение въз основа на работен ден от шест часа и половина?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че определянето на размера на задължителните социалноосигурителни вноски, дължими за селскостопанските работници на срочен трудов договор в рамките на професионална социалноосигурителна схема, също попада в обхвата на условията за наемане на работа, поради което този размер трябва да се определя въз основа на същия критерий като предвидения за селскостопанските работници на постоянен трудов договор и следователно в зависимост от дневното работно време, определено в CCNT, а не от действително отработените часове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли правилата относно сроковете по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламента [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че шестмесечният срок, предвиден в член 29, параграф 1, втора хипотеза от [този регламент], започва да тече от датата на окончателното решение по същество, когато орган по обжалването на молещата държава членка като посочения в член 27 от [разглеждания регламент] е върнал на компетентния първоинстанционен орган преписката относно прехвърлянето, а впоследствие последният е приел ново решение за прехвърляне повече от шест месеца след като е получено съгласието на компетентната държава членка за обратното приемане — по-специално ако причината за връщането на преписката е, че компетентната държава членка, която първоначално е приела прехвърлянето, впоследствие е решила принципно да спре прехвърлянията по [същия регламент] — и когато спрямо съответната мярка за извеждане на чужденеца е приложено суспензивното действие на обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е националната правна уредба да изключва определени близки роднини на жертвата от право на обезщетение въз основа единствено на наследствен ред или семейни връзки, без да отчита конкретните вреди, които те са претърпели?
Съответства ли на изискването за „справедливо и подходящо“ обезщетение по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО национален режим, който предоставя право на обезщетение само на определени категории роднини и изключва други, без отчитане на индивидуалните обстоятелства и вреди?
Може ли националната уредба да обвързва правото на обезщетение на братята и сестрите на починалото лице с липсата на преживял съпруг, деца или родители, и да изключва бабите и дядовците, чичовците и лелите на същото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Съвместима ли е с изискванията на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО национална правна уредба, която ограничава правото на обезщетение за жертвите на умишлена насилствена престъпност само до определени категории роднини въз основа на реда на наследяване, без да отчита индивидуалното страдание и фактическите материални и нематериални вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща заплата на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на първата цитирана по-горе разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е разрешен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111260 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form