Дело C-212/24: L.T. (Allocations sociales pour travailleurs agricoles à durée déterminée), Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза от национален колективен трудов договор като съдържащата се в член 40 от CCNT, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) по обвързващ за запитващата юрисдикция начин, като по отношение на селскостопанските работници на срочен трудов договор признава правото на заплащане за действително отработените часове през работния ден, за разлика от член 30 от CCNT, който за селскостопанските работници на постоянен договор признава правото на възнаграждение въз основа на работен ден от шест часа и половина?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че определянето на размера на задължителните социалноосигурителни вноски, дължими за селскостопанските работници на срочен трудов договор в рамките на професионална социалноосигурителна схема, също попада в обхвата на условията за наемане на работа, поради което този размер трябва да се определя въз основа на същия критерий като предвидения за селскостопанските работници на постоянен трудов договор и следователно в зависимост от дневното работно време, определено в CCNT, а не от действително отработените часове?