Mengozzi
Генерален адвокат – Mengozzi
Дело C-285/12: Diakite, Заключение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя закрила само при положение на „въоръжен вътрешен конфликт“, тълкувано съгласно международното хуманитарно право, и по-специално във връзка с член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […]?
Ако понятието „въоръжен вътрешен конфликт“, посочено в член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите], трябва да се тълкува самостоятелно по отношение на член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […], кои са в този случай критериите за преценка за наличието на такъв „въоръжен вътрешен конфликт“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/12: Stoilov i Ko, Заключение от 18 юли 2013 г.
1. Следва ли за тарифното ѝ класиране стоката — ленти от плат от нетъкан текстил за производство на щори за вътрешно обзавеждане, навити на руло, да се класира по Комбинираната номенклатура в зависимост от качествата на стоката като „тъкан“ по тарифен код 5407 61 30, или това следва да се извърши по тарифен код 6303 92 10 съгласно единственото ѝ предназначение — за щори за вътрешно обзавеждане, като се вземе предвид следното: а) понятието „конфекциониран артикул“ по смисъла на Забележка 7 към Раздел XI „Текстилни материали и изделия от тях“ от КН, тълкувано във връзка с точка 2, буква а) от Общите правила на същата относно понятията за некомплектован и незавършен артикул, предвид хипотезата по буква в) от посочената забележка, качествата на процесната стока и възможността да се произведе единствено крайно изделие от нея; б) понятието „тъкан“ по глава 54, подпозиция 5407 61 30 от КН включва ли ленти от плат, които имат и завършени краища по дължина както крайния артикул, за който единствено са предназначени — щори за вътрешно обзавеждане, предвид изричното упоменаване на този артикул в подпозиция 6303 92 10 от същата номенклатура?
2. Може ли да се счита, че за декларатора и задължено по вноса лице е възникнало оправдано правно очакване за тарифното класиране на стоката, когато а) по подадена по-рано митническа декларация с идентични стока и тарифен код, след физическа проверка от митническите органи, в това число и относно тарифното класиране, обективирана в протокол, не са взети проби за анализ и е направен извод за съответствие на стоката с декларираното; и б) поради неизвършване на последваща проверка след вдигането на стоките по други пет митнически декларации за декларирани идентични стока и тарифен код, също подадени по-рано, в това число преди и след датата на протокол за митническа проверка с констатация за съответствие на тарифния код?
3. Следва ли член 243, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува с оглед спазване на принципа за силата на присъдено нещо, че на оспорване подлежи само актът по член 232, параграф 1, буква а) от същия кодекс, когато такъв е издаден поради неплащане в срок, с който акт едновременно се установява размерът на сборовете при внос и който представлява изпълнително основание за принудително събиране на сборовете, съгласно националното право на държава членка?
4. Следва ли член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато по направеното доказателствено искане за независима експертиза от задълженото лице след уведомяването му по член 221, параграф 1 от Митническия кодекс липсва изрично произнасяне от митнически орган и обсъждане в мотиви на последващи решения, е допуснато неотстранимо нарушение на правото на добра администрация и на правото на защита в хода на административното производство, което не може да бъде поправено в хода на съдебното производство, предвид обстоятелството че при условията на главното производство засегнатото лице има възможност само пред първата съдебна инстанция да докаже възраженията си относно тарифното класиране на стоката, като постави въпроси на независимо вещо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Може ли държава членка да наруши правото на Съюза, като приеме и обнародва национална забрана за производство, пускане на пазара и използване на генетично модифицирани фуражи, която все още не е влязла в сила?
Съвместима ли е такава национална забрана с принципа на правна сигурност и с изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003, дори когато действието ѝ е отложено чрез vacatio legis?
Допустимо ли е държава членка да се позовава на обществения морал или други изключения по член 36 ДФЕС, за да обоснове национална забрана в област, напълно хармонизирана с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/11: Belgian Electronic Sorting Technology, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли понятието „реклама“, съдържащо се в член 2 от Директива 84/450 и в член 2 от Директива 2006/114, да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове в метаданните на даден уебсайт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/11: Csonka и др., Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, във връзка с член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че сред задълженията, които тя налага на държавите членки, този член включва и задължението за създаване на орган, който да гарантира обезщетяването на пострадалите от пътнотранспортни произшествия в хипотезата, в която отговорните за причиняването на вредите лица са сключили застраховка, покриваща тяхната гражданска отговорност във връзка с използването на превозни средства, но застрахователят е изпаднал в неплатежоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/11: Argenta Spaarbank, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национална данъчноправна уредба, забраняваща на дружество, което е неограничено данъчнозадължено лице в Белгия, при определяне на размера на облагаемата печалба да прави приспадане за рисков капитал в размер на положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на притежаваните от него обекти в друга държава — членка на Европейския съюз, и от друга страна, общата стойност на пасивите, които се водят на тези обекти, при положение че това дружество има право да прави такова приспадане, ако тази положителна разлика може да бъде отнесена към намиращ се в Белгия постоянен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/11: Комисия/Aalberts Industries и др., Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Длъжен ли е Общият съд да разгледа първо въпроса дали Aalberts и неговите дъщерни дружества представляват едно-единствено предприятие по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза, преди да анализира индивидуалното участие на всяко от тях в нарушението?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като не е взел предвид цялата съвкупност от косвени доказателства и връзките между тях при преценката на участието на Aquatis и Simplex в нарушението?
Мотивирал ли е надлежно Общият съд своите фактически констатации и изопачил ли е доказателствата относно участието на Aquatis и Simplex в нарушението?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагането на правото, като е отменил изцяло спорното решение по отношение на Aalberts и неговите дъщерни дружества, въпреки че е установил участие на Aquatis в срещите на FNAS?
Достатъчно мотивирана ли е отмяната на член 2, буква б), точка 2 от спорното решение и произнесъл ли се е Общият съд свръх петитум, нарушавайки принципа на състезателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/11: Menidzherski biznes reshenia, Определение от 4 юли 2013 г.
Възможно ли е да се откаже право на приспадане на ДДС, посочен във фактура, когато доставките, за които се отнася фактурата, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен с плащането на данъка от издателя?
Допустимо ли е принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания да изискват признаване на право на приспадане при липса на реална облагаема сделка?
Какви са задълженията на националния съд относно доказателствената преценка при разглеждане на право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/11: Menidzherski biznes reshenia, Определение от 4 юли 2013 г.
Могат ли на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на ДДС при липса на доказателства за действително осъществени доставки, въпреки че издателят на фактурата е платил дължимия ДДС и липсва риск от данъчни загуби?
Как следва националният съд да прецени наличието на действителни доставки при спор относно правото на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.