Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-245/95: Комисия/NTN Corporation и Koyo Seiko, Заключение от 16 септември 1997 г.
Неправилно тълкуване на понятието „ущърб“ по членове 14 и 15 от основния регламент
Неспазване на срока за разследване, предвиден в член 7, параграф 9, буква а) от основния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/95: Ferriere Nord/Комисия, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Тълкувано ли е правилно изискването по член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО относно необходимостта споразумението да има едновременно антиконкурентна цел и ефект?
Достатъчно ли е установено, че разглежданите споразумения могат да засегнат търговията между държавите членки, или е необходимо да се докаже действително въздействие?
Правилно ли е оценена връзката между пазара на заварена стоманена мрежа и този на телен прът при преценката за ограничаване на конкуренцията?
Спазени ли са изискванията на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 относно определянето и размера на наложената глоба, включително вземането предвид на релевантни смекчаващи обстоятелства и икономическия контекст?
Допустимо ли е във фазата на репликата да се въвежда ново основание, свързано с обезценяването на италианската лира спрямо ЕКЮ, без да е доказано, че това е нов факт, възникнал в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/96: Комисия/Испания, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и член 5 от Договора за ЕО поради неизпълнение на необходимите национални мерки, които да позволят прехвърлянето на пенсионните права на длъжностните лица към пенсионната схема на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/95: The Queen/Minister for Agriculture, Fisheries and Food, ex parte: National Farmers’ Union и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Следва ли член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95) да се тълкува в смисъл, че изисква да се откаже всяко плащане, свързано с площи, на земеделски производители, чиито площи за изваждане от производство, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?
Следва ли член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95) да се тълкува в смисъл, че изисква да се откаже всяка премия за говеда на земеделски производители, чиито площи за фураж, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е „да“, невалидни ли са член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95), изцяло или частично, поради нарушение на някой принцип на правото на Общността, по-специално правната сигурност, недискриминацията и/или пропорционалността?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е „не“, как следва да се тълкуват член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95)?
Независимо от отговорите на въпроси 1—4, валидно и законосъобразно ли е Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията да налага санкция за загуба на цялото специфично плащане, свързано с площ, на земеделски производител, чиито площи, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/96: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Compassion in World Farming, Заключение от 15 юли 1997 г.
1) При гореописаните обстоятелства може ли държава членка А да се позове на член 36 от Договора за ЕО и по-специално на основанията за обществен морал и/или обществен ред и/или защита на здравето или живота на животните, за да оправдае каквото и да е ограничение по отношение на износа на живи телета от държава членка А с оглед избягване на отглеждането на тези телета в системи за телешко месо в държави членки Б
2) Ако разпоредбите на Директивата, ако са валидни, изискват на първия въпрос да се отговори с „не“, валидни ли са тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/95: Witt/Amt für Land- und Wasserwirtschaft, Заключение от 26 юни 1997 г.
1) Допустимо ли е държава членка съгласно първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за създаване на система за подпомагане на производителите на определени полски култури да създаде отделни производствени региони, без да посочва „критериите“, използвани за тази цел
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, има ли държава членка, която съгласно третото изречение на втората алинея на член 2, параграф 2 от Регламент № 1765/92 е определила не цялата си територия, а – както във Федерална република Германия – само определени части от нея като региони на базова площ, по принцип право съгласно първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент № 1765/92 да определи цялата територия на даден регион на базова площ също като производствен регион с еднакъв среден добив на зърнени култури
В описаната ситуация, в кои случаи „специфичните характеристики, които влияят на добивите, като например плодородието на почвата“ изискват по-широко разделяне на регионите на базова площ на отделни производствени региони с различни средни добиви на зърнени култури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/95: Facomare, Съдебно решение от 26 юни 1997 г.
Необходимо ли е в националното законодателство изрично да е предвидено, че даден данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, за да се счита този данък за данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО?
Изисква ли се прехвърлянето на данъка върху потребителя да е удостоверено с фактура или еквивалентен документ, за да се квалифицира този данък като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/95: Careda и др./Administración General del Estado, Съдебно решение от 26 юни 1997 г.
Предполага ли понятието прехвърляне на данъка върху потребителя, както то се съдържа в понятието данък върху оборота, при прилагането на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май и други разпоредби на Общността, че в законодателството относно данъка изрично е предвидено, че данъкът може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, че данъкът въз основа на разумно тълкуване на закона следва да се счита, че фактически е включен в цената, която потребителят плаща?
Може ли данък, който се събира като фиксирана сума и представлява съществена част от приходите или оборота, както и се определя въз основа на оборота и който в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за данък върху оборота, дори ако не е изрично предвидено, че той се прехвърля върху потребителя (чрез фактура), като се има предвид, че става въпрос за автоматични транзакции с използване на монети и по този начин е определена цена за използването
Ако да, следва ли да се приеме, че този данък е в противоречие с член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно ДДС и следователно е несъвместим с директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Заключение от 10 юни 1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.