Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-161/96: Südzucker Mannheim/Ochsenfurt/Hauptzollamt Mannheim, Заключение от 6 ноември 1997 г.
Явява ли се валиден Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 година за определяне на подробни правила за прилагане по отношение на производството на захар над квотата, разглеждан във връзка с Регламент (ЕИО) № 3183/80 на Комисията от 3 декември 1980 година за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата на вносни и износни лицензи и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти, с оглед по-специално на принципа на пропорционалност в правото на Общността, доколкото резултатът от него е, че захарта се счита за реализирана на вътрешния пазар — което е основание за налагане на такса върху производството на захар — ако тя действително е била изнесена, но без да са изпълнени митническите формалности, и поради това не може да бъде представено доказателство чрез копие № 1 на износния лиценз с необходимите отбелязвания и заверки от митническите органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/96: Regione Piemonte/Saiagricola, Съдебно решение от 6 ноември 1997 г.
Позволяват ли член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 797/85 и член 3, параграф 1 от Директива 72/159 на държавите членки, които въвеждат регистър, предназначен да определи допустимостта по системата за помощи, установена с Директива 72/159, да откажат вписване на определени юридически лица единствено поради правната форма, която са приели, и да въведат специална система за идентификация чрез създаване на специфичен регистър, предназначен само за физически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Съдебно решение от 16 октомври 1997 г.
1. Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО — тоест предоставяна срещу част (която следва да бъде изчислена) от извършената от работниците работа — когато съгласно колективен трудов договор работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на разстояние, по-голямо от определено, и извършената работа — която няма действителна връзка с такива транспортни услуги — вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както и при останалите работници?
2. Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, предоставена безвъзмездно, дори когато — както в случая с безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство — това не служи за цели, различни от тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи за лични цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното използване на транспортната услуга?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително: обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със свои собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/96: British Agrochemicals Association, Заключение от 2 октомври 1997 г.
1. Позволява ли Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г., изменена, на държава-членка да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита, внесен от друга държава от ЕИП или от трета държава, тъй като държавата-членка счита, че този продукт е идентичен с основен продукт за растителна защита, който вече е разрешен от тази държава-членка съгласно член 4, параграф 1 или член 8, параграф 2 от директивата, когато внесеният продукт се счита за идентичен с основния продукт, ако: (i) активната съставка във внесения продукт е произведена от същото предприятие (или от свързано предприятие или по лиценз) като активната съставка на основния продукт и е същата в рамките на вариациите, приети от регистрационния орган; и (ii) формулировката на внесения продукт е произведена от същото предприятие (или от свързано предприятие или по лиценз) като тази на основния продукт и всички разлики в естеството, качеството и количеството на компонентите се считат от регистрационния орган за нямащи съществено въздействие върху безопасността на хората, домашните животни, добитъка, дивата природа или околната среда като цяло или върху ефикасността?
2. Позволява ли Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г. на държава-членка да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита, внесен от друга държава от ЕИП или извън ЕИП, като идентичен (както е определено в точка 1 по-горе) с основния продукт, без какъвто и да е анализ на действителното съдържание на внесения продукт преди пускането му на пазара?
3. Ако отговорът на точка 1 е положителен, позволява ли член 9, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г. на държава-членка да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита, внесен от държави извън ЕИП, когато вносителят или лицето, което пуска продукта на пазара, е лице без постоянно представителство в рамките на ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/96: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 2 октомври 1997 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по член 27 от Директива 92/119/ЕИО, като не са приети в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата?
Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете, предвидени в директива на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/96: Fazenda Pública/Solisnor-Estaleiros Navais, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.
Следва ли член 33 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не допуска поддържането на национална такса, имаща характеристиките на гербов данък, която се налага върху договори за извършване на работи и договори за доставка на материали или всякакъв вид потребителски стоки, като основата за облагане е стойността на договора
Ако отговорът е положителен, разрешено ли е поддържането на такава такса съгласно член 378 от Акта за присъединяване или друга разпоредба на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/96: Provincia autonoma di Trento и Ufficio del medico provinciale di Trento/Dega, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.
Следва ли член 3, параграф 1, точка 6 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета (относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, предназначени за крайния потребител) да се тълкува в смисъл, че изразът „установен в Общността“, използван в него, се отнася само за продавача или се отнася, при липса на продавач, установен в Общността, и за производителя и/или опаковчика
Следва ли тази разпоредба да се разбира така, че при липса на продавач, установен в Общността, производителят и/или опаковчикът трябва да бъде установен в Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/96: Finanzamt Osnabrück-Land/Langhorst, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.
Позволява ли член 22, параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, кредитно известие по смисъла на параграф 14, алинея 5 от Закона за данъка върху оборота от 1980 година да се счита за фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура (член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива)?
Ако да, допустимо ли е съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива лице, което приема кредитно известие, в което е посочена по-висока сума на данъка, отколкото дължимата по облагаемите сделки, и не оспорва в това отношение посочената в кредитното известие сума на данъка, да се счита за лице, което е посочило данък върху добавената стойност във фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура, и следователно да е длъжно да плати този данък върху добавената стойност?
Може ли получателят на кредитно известие при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, да се позове на член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива, ако от него се изисква да плати като данъчно задължение разликата между посочения в кредитното известие данък върху добавената стойност и дължимия по облагаемите сделки данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/96: Комисия/Белгия, Заключение от 16 септември 1997 г.
Неизпълнение на задълженията по член 27 от Директива 92/119/ЕИО, изразяващо се в неизвършване в предвидения срок на необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.