Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Съдебно решение от 16 октомври 1997 г.

1. Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО — тоест предоставяна срещу част (която следва да бъде изчислена) от извършената от работниците работа — когато съгласно колективен трудов договор работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на разстояние, по-голямо от определено, и извършената работа — която няма действителна връзка с такива транспортни услуги — вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както и при останалите работници?

2. Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, предоставена безвъзмездно, дори когато — както в случая с безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство — това не служи за цели, различни от тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи за лични цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното използване на транспортната услуга?

3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително: обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със свои собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?