Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Обхваща ли компетентността на Съда на Европейския съюз тълкуването на Хартата на основните права по отношение на национални актове, които не прилагат правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез различно третиране на портфейлните дивиденти с чуждестранен произход спрямо тези с национален произход, поради невъзможността за представяне на доказателства за платения в чужбина корпоративен данък и прилагането на метода на приспадане вместо метода на освобождаване.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез обвързване на освобождаването от корпоративен данък на портфейлни дивиденти с произход от държави от ЕИП, които не са членки на Европейския съюз, с наличието на мерки за административна взаимопомощ и взаимна правна помощ при изпълнението на решения, докато за дивидентите от квалифицирани дялови участия такова изискване не се прилага.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез липса на възможност за приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за дивиденти от дялови участия в капиталови дружества от трети страни, когато портфейлните дивиденти с национален произход са освободени от данък.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез непропорционално ограничение, когато националните органи и юрисдикции не предоставят възможност за приспадане или условно освобождаване на портфейлни дивиденти с произход от трети страни, при положение че за сходни дивиденти от ЕС или ЕИП се прилага по-благоприятен режим.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез двойно данъчно облагане на портфейлни дивиденти с чуждестранен произход в рамките на метода на приспадане през годината на загубата, поради невъзможност за прехвърляне на подлежащия на приспадане корпоративен данък към следващи години, докато портфейлните дивиденти с национален произход са винаги освободени от корпоративен данък.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Съвместима ли е правната уредба на Италия, допускаща дерогации от режима на опазване на дивите птици в област Венето, с изискванията на член 9 от Директива 79/409/ЕИО относно условията за дерогация?
Спазени ли са условията за определяне на броя на животните, които могат да бъдат ловувани, съгласно членове 7 и 9 от Директива 79/409/ЕИО?
Допустимо ли е определянето на нива за лов на защитени видове птици, които значително надвишават установените в Директива 79/409/ЕИО количества за улов в малки количества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Съвместима ли е регионалната нормативна уредба на Венето, която позволява дерогации от режима за защита на дивите птици, с условията, предвидени в член 9 от Директива 79/409/ЕИО?
Спазено ли е изискването за предварителна проверка на липсата на други задоволителни решения преди прилагането на дерогации по член 9, параграф 1, буква в) от Директива 79/409/ЕИО?
Отговаря ли определянето на максималния брой екземпляри на изискването за "малки количества" по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 79/409/ЕИО?
Съдържа ли националната уредба всички изисквани от член 9, параграф 2 от Директива 79/409/ЕИО елементи, включително условията на риск, обстоятелствата на място и време и определянето на лицата, упълномощени да прилагат дерогациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Допуска ли общностното право освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие
2) Допуска ли общностното право за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от ЕС или ЕИП задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък
3) Допуска ли общностното право за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие
4) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли общностното право национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави
4.1 При положителен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
4.2 При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
1. Допуска ли общностното право при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба
2. Допуска ли общностното право за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Прилага ли се задължение за поемане на съдебните разноски от страна на жалбоподателя в случай на оттегляне на жалбата съгласно приложимите процесуални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
1. Разпоредбите на членове 5 и 7 от Регламент […] № 2988/95 […] имат ли непосредствено действие във вътрешния правен ред на държавите членки, без последните да имат каквото и да е право на преценка и без да е необходимо националните органи да вземат мерки за прилагане?
2. Може ли специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държавата членка, в която е приета декларацията за износ (в случая Кралство Белгия), която агенция е издала неверен сертификат за разтоварване по смисъла на член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 3665/87 […], да се разглежда като икономически оператор по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 […] или като лице, което е взело участие в извършването на нередността или е задължено да поеме отговорността за нея, или да гарантира, че тя няма да бъде извършена, по смисъла на член 7 от този регламент?
3. Може ли уведомяването за доклад относно проверката от икономическите инспектори или писмо с искане да се представят допълнителни документи, за да се докаже освобождаването за консумация, или препоръчано писмо, с което се налага санкция, да се разглеждат като действие, свързано с разследването или преследването на нередността, по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е Република Полша да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки въз основа на член 115 от Директива 2006/112/ЕО, въпреки че не е била държава членка към 1 януари 1991 г. и не е прилагала ДДС или еквивалентен данъчен режим към тази дата?
Може ли социалнополитически съображения, като насърчаването на раждаемостта и икономическия растеж, да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за тези стоки в отклонение от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“ в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива […], както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата?
Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната държава членка, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 282 и сл. от Директивата за ДДС (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната държава членка, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата [за ДДС]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV, раздел IX, озаглавен „Данъци“, точка 2, буква в) [от Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в Договорите, на които се основава Европейският съюз], и съответно по смисъла на член 24 от Шеста директива, да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директивата за ДДС да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.