Cruz Villalon
Генерален адвокат – Cruz Villalón
Дело C-365/12: Комисия/EnBW, Определение от 19 февруари 2013 г.
С какви критерии се определя наличието на правен интерес за встъпване в производство пред Съда на Европейския съюз?
Може ли изтъкването на аналогични висящи производства или евентуални искове за вреди да обоснове правен интерес по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/11: Konstantinides, Заключение от 31 януари 2013 г.
А.
Във връзка с член 5, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации:
1) Спада ли разпоредбата на член 12, параграф 1 от Berufsordnung für die Ärztinnen und Ärzte in Hessen от 2 септември 1998 г. (HÄBI. 1998, стр. I–VIII), последно изменен на 1 декември 2008 г. (HÄBI. 2009, стр. 749) (наричан по-нататък: „BO“ или „Berufsordnung“), към професионалните норми, неспазването на които от страна на доставчика на услуги в приемащата държава може да доведе до дисциплинарно производство поради сериозно професионално нарушение, което има пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите?
2) При утвърдителен отговор, важи ли това и когато за извършената операция от доставчика на услуги (в случая лекаря) в действащата уредба за лекарските хонорари на приемащата държава не е предвидена съответна такса?
3) Спадат ли разпоредбите за реклама, която противоречи на професията (член 27, параграфи 1—3 във връзка с глава D, точка 13 от BO), към професионалните норми, неспазването на които от страна на доставчика на услуги в приемащата държава може да доведе до дисциплинарно производство поради сериозно професионално нарушение, което има пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите?
Б.
Въз връзка с член 6, параграф 2, буква а) от Директива 2005/68:
Съставляват ли разпоредбите за транспониране на Директива 2005/36, които изменят член 3, параграфи 1 и 3 от Hessischen Gesetzes über die Berufsvertretungen, die Berufsausübung, die Weiterbildung und die Berufsgerichtsbarkeit der Ärzte, Zahnärzte, Tierärzte, Apotheker, Psychologischen Psychotherapeuten und Kinder- und Jugendlichenpsychotherapeuten (наричан по-нататък „Heilberufsgesetz“) в редакцията му, публикувана на 7 февруари 2003 г. (GVBl. I стр. 123), последно изменен със Закона от 24 март 2010 г. (GVBl. I, стр. 123), въведен с Drittes Gesetz zur Änderung des Heilberufsgesetzes от 16 октомври 2006 г. (GVBl. I, стр. 519), правилно транспониране на съответните правила от Директива 2005/36, при положение че съответните професионални норми, както и правилата за подсъдност в глава шеста от Heilberufsgesetz са в пълна степен приложими спрямо доставчиците на услуги (в случая лекарите), които упражняват временно дейност в приемащата държава по силата на свободното предоставяне на услуги съгласно член 57 ДФЕС (преди член 50 ДЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-642/11: Stroy trans, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Следва ли разпоредбата на член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че начисленият от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване (липса на доставка или плащане), както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето ДДС, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна (получател по фактурата) се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна (издател на фактурата) не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт в следните хипотези:
— издателят на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия,
— издателят на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги,
— в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/11: LVK – 56, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
1) Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена, без да е възникнало данъчно събитие
При положителен отговор, разпоредбите на чл. 203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС, посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по [посочената директива], че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?
2) По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл. 73, чл. 179 и чл. 203 от Директива 2006/112 изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура, без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?
3) Могат ли специалните мерки по чл. 395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура
При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата, и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?
4) Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?
5) Разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл. 178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките-декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби?
6) В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б[уква] „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Заключение от 31 януари 2013 г.
1) Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания
2) Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила
3) По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от Мюнхенската конвенция от 1973 г., издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/11: Grilc, Определение от 17 януари 2013 г.
Предварително подаване на искане за обезщетение до органа за изплащане на обезщетения изисква ли се като условие за допустимост на съдебен иск срещу този орган съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/26/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/12: Verenigde Douaneagenten/Комисия, Определение от 17 януари 2013 г.
Приложим ли е член 220, параграф 2, буква б), трето изречение от Митническия кодекс в случай на издаване на сертификати EUR.1 въз основа на неправилно представяне на фактите от износителя?
Допускат ли се при касационен контрол преценки по факти и доказателства на Общия съд, когато не се твърди изопачаване или правна грешка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/12: Verenigde Douaneagenten/Комисия, Определение от 17 януари 2013 г.
Правомерно ли е приемането от Общия съд, че сертификатите EUR.1 са издадени въз основа на погрешно представени факти от страна на износителя по смисъла на член 220, параграф 2, буква б), трето изречение, от Митническия кодекс?
Допустимо ли е в касационно производство да се оспорват фактическите преценки на Общия съд без да се твърди изопачаване на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/11: Grilc, Определение от 17 януари 2013 г.
Притежава ли органът за обезщетение пасивна материална легитимация и може ли увреденото лице да предяви искане за обезщетение директно пред национален съд срещу него при условията на член 6, параграф 1 от Директива 2000/26?
Необходима ли е предварителна извънсъдебна процедура пред органа за обезщетение, преди увреденото лице да има право да сезира съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.