Capeta
Генерален адвокат – Capeta
Дело C-147/24: Safi, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е възможно на родител, който е гражданин на трета държава, да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка?
Ако не е изключено, че на родител, който е гражданин на трета държава, трябва да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка:
Следва ли от член 20 ДФЕС, като се вземат предвид член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115 и член 6, параграф 2 от Директива 2008/115, че в случай на отношение на зависимост, което обосновава предоставянето на производно право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС, решаващият орган е длъжен да се увери, че упражняването на правото на свободно движение и пребиваване е в съответствие с висшите интереси на детето и че семейният живот може да продължи, преди същият да задължи родителя, който е гражданин на трета държава, незабавно да се премести в държавата членка, в която има разрешение за пребиваване или друг вид право на пребиваване, и трябва ли тези фактори да се вземат предвид при разглеждането на молбата за признаване на производно право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/25: Комисия/Aloe Vera of Europe, Определение от 9 юли 2025 г.
Какви са изискванията за наличие на "интерес от изхода на спора" при встъпване на органи, служби и агенции на Европейския съюз в съдебно производство?
Следва ли да се счита за изпълнено изискването за пряк и съществуващ интерес, когато актът, предмет на спора, е приет след процедура, при която съответният орган, служба или агенция е участвал чрез изразяване на становища или оценки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/25: Комисия/Aboca и др., Определение от 9 юли 2025 г.
Представлява ли участие в процедурата по приемане на акт на Съюза чрез изготвяне на становища или оценки достатъчно основание за наличие на пряк и съществуващ интерес за встъпване в съдебно производство от страна на съответния орган, служба или агенция на Съюза?
Следва ли изискването за пряк и съществуващ интерес по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да се тълкува с оглед на особеното положение на органите, службите и агенциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/25: Комисия/Synadiet и др., Определение от 9 юли 2025 г.
Какви са изискванията за наличие на пряк и актуален интерес към изхода на спора, които органите и агенциите на Съюза трябва да докажат, за да бъдат допуснати да участват в производството съгласно член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз?
При какви обстоятелства участието на орган или агенция на Съюза в досъдебната процедура по приемане на спорен акт обосновава правото им да встъпят в съдебното производство?
Какви са процесуалните права на встъпваща страна – орган или агенция на Съюза – в съдебното производство пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Заключение от 3 юли 2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/24: EM System, Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграфи 1 и 2 от [Регламента за санкциите срещу Беларус] да се тълкува в смисъл, че когато се установи, че лице, посочено в приложение I към регламента, притежава точно 50 % от акциите на дадено дружество, се предполага, че финансовите средства на дружеството са собственост на, се държат от или се контролират от лицето, посочено в приложение I към регламента?
2) В производство пред национален съд като разглежданото в главното производство, в което дружество, чиито финансови средства са замразени, тъй като точно 50 % от акциите му се държат от лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус], иска от съда да задължи банките като ответници да изпълнят договорите за обслужване на банкова сметка, позволявайки на това дружество да има неограничен достъп до финансовите средства по банковите си сметки, може ли решението на банката да замрази финансовите му средства да бъде оспорено въз основа на довода, че финансовите средства на дружеството не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, какви критерии за преценка трябва да се прилагат в такова производство пред национален съд, за да се определи дали финансовите средства не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус]
Може ли да се приеме, че обстоятелства като: 1) отделянето на активите на дружеството от тези на неговите акционери; 2) фактът, че ръководителят на дружеството (който не е лице, посочено в приложение I към Регламента) действа от името на дружеството; и 3) фактът, че достъп до банковите сметки на дружеството има само ръководителят на дружеството, изключват използването на финансовите средства на дружеството за облагодетелстване на лице, посочено в приложение I към Регламента, което има точно 50 % дялово участие в дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/24: Комисия/Малта, Определение от 2 юли 2025 г.
Как следва да бъдат разпределени съдебните разноски при оттегляне на иска от ищеца, особено когато ответникът е изпълнил задълженията си едва след завеждане на делото?
Оправдава ли поведението на ответника различно разпределение на разноските от предвиденото в член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/23: Makeleio, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/23: Remling, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли член 267, трета алинея [ДФЕС] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от [Vw 2000], съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.