Capeta

1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?