Capeta
Генерален адвокат – Capeta
Дело C-247/25: ADS L. Kowalik, B. Włodarczyk/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Възможно ли е географски наименования, които обозначават известни географски места и могат да бъдат използвани като указания за географски произход, да бъдат регистрирани като марки, или те трябва да останат свободни за ползване от всички икономически оператори?
Следва ли описателният характер на марка, съдържаща географско наименование, да бъде определян въз основа на познаването на географското място от съответните потребители и на връзката между мястото и стоките или услугите, дори ако настоящият износ или производство от това място не е значителен?
Фигуративните елементи на марка, съдържаща географско наименование, могат ли да променят описателния характер на словния елемент, или служат само за неговото подчертаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/25: Hecht Pharma/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, що се отнася до доказване на значимостта на повдигнатите въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е искането за допускане на обжалване да съдържа конкретно обосновани причини и идентифицирани правни въпроси, които да обосновават неговата допустимост по критериите на правото на Съюза?
Възможно ли е твърдение за нарушение на правото на справедлив процес или на съдебната практика да бъде достатъчно основание за допускане на обжалване, ако не е доказано значението на въпроса за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/25: Hecht Pharma/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Изисква ли се искането за допускане на обжалване да съдържа конкретна и обоснована аргументация относно значимостта на повдигнатия въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Попада ли контролът върху преценката на фактите и доказателствата сред въпросите, които могат да бъдат приети като важни за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е при твърдяно противоречие със съдебната практика искането за допускане на обжалване да обоснове значимостта на въпроса, за да бъде допуснато обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Определение от 11 септември 2025 г.
Допуска ли член 8 от Рамково решение 2008/909 компетентният орган на изпълняващата държава да спре изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от издаващата държава, или изисква предварително уведомяване относно такава мярка?
Попада ли спирането на изпълнението на наказанието, както е постановено в главното производство, в обхвата на член 17 от Рамково решение 2008/909?
Подпадат ли признаването и изпълнението на осъдителни присъди с наложени спирания на изпълнението на наказания лишаване от свобода под приложното поле на Рамково решение 2008/909 или на Рамково решение 2008/947?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Определение от 11 септември 2025 г.
Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular IV), Определение от 11 септември 2025 г.
Възпрепятстват ли разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на правната сигурност, възможността за предявяване на искове за отговорност или унищожаване на договори, свързани с обезценени акции на кредитна институция след действия по преструктуриране?
Изисква ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата държавите членки да предоставят възможност за предявяване на такива искове след извършено преструктуриране на кредитна институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular IV), Определение от 11 септември 2025 г.
Допустимо ли е предявяване на искове за отговорност или нищожност, основани на дефектна или невярна информация, след приемане на мерки по преструктуриране, водещи до пълна амортизация на акциите?
Обхваща ли ограничението за предявяване на такива искове и права на преференциална подписка, придобити на вторичния пазар, когато претенциите са предявени след преструктурирането?
Съвместимо ли е ограничението на правото на ефективна съдебна защита, установено от Директива 2014/59/ЕС, с член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/24: Kwizda Pharma II, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/25: Cabify España, Определение от 2 септември 2025 г.
Представлява ли общият интерес към повдигнатите въпроси изключително обстоятелство, което да оправдае прилагането на ускорена процедура?
Може ли необходимостта от гарантиране на еднаквото прилагане на правото на Съюза във всички държави членки да обоснове ускорено производство?
Явява ли се големият брой лица или правни ситуации, потенциално засегнати от решението, основание за прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.