Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли положение като това в разглежданото дело — при което литовска гражданка, чието обичайно местопребиваване към деня на смъртта ѝ вероятно е било в друга държава членка, но която при всички положения никога не е прекъсвала връзките с държавата си на произход и която освен това е изготвила преди смъртта си завещание в Литва, с което е оставила цялото си имущество на своя наследник, литовски гражданин, и към момента на откриване на наследството е установено, че цялото наследствено имущество се състои от един недвижим имот, намиращ се в Литва, и преживелият съпруг, гражданин на другата държава членка, е изразил ясно намерението си да се откаже от всякакви претенции към наследственото имущество на починалата, не е участвал в образуваното в Литва съдебно производство и се е съгласил с компетентността на литовските съдилища и приложението на литовското право — да се счита за наследяване с трансгранични последици по смисъла на Регламент № 650/2012, по отношение на което се прилага този регламент?
Следва ли литовски нотариус, който започва производство във връзка с наследяване, издава удостоверение за наследствени права и извършва други действия, необходими за да може наследникът да упражни правата си, да се разглежда като „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 650/2012, като се има предвид фактът, че при извършване на дейността си нотариусите спазват принципите на безпристрастност и независимост, решенията им са обвързващи за тях или за съдебните органи и техните действия подлежат на съдебен контрол?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли издаваните от литовски нотариуси удостоверения за наследствени права да се считат за решения по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и с оглед на това трябва ли да се установи наличието на компетентност за издаването им?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/19: A.M. (Étiquetage des produits cosmétiques), Заключение от 9 юли 2020 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], в частта, в която се предвижда, че върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти трябва да е посочена информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви за функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне, да се разбира в смисъл, че се отнася за основните функции на козметичния продукт по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същия регламент, а именно, функциите по почистване (поддържане на чистота), обгрижване и защита (поддържане в добро състояние), ароматизиране и разкрасяване (промяна във външния вид), или трябва да се посочват и по-специфичните функции, позволяващи да се определят свойствата на съответния козметичен продукт?
2) Трябва ли член 19, параграф 2 във връзка със съображение 46 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […] да се тълкува в смисъл, че е възможно информацията по параграф 1, букви г), ж) и е) от тази разпоредба, а именно, относно предпазните мерки при употребата, съставките и функциите, да се посочи във фирмен каталог, включващ и други продукти, като върху опаковката на съответния козметичен продукт се постави символът по точка 1 от приложение VII?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/19: RFA International/Комисия, Заключение от 9 юли 2020 г.
Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 11, параграф 9 от основния регламент и на относимата съдебна практика и е направил неправилни във фактическо отношение констатации
Общият съд неправилно е изтълкувал член 11, параграф 10 от основния регламент, като е приложил неправилна разпоредба
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/19: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/19: Ge.Fi.L., Определение от 30 юни 2020 г.
Прилага ли се изключението по член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС за договори, които нямат действителен кооперативен характер и не са резултат от съвместна инициатива между възлагащи органи?
Може ли договор, при който възнаграждението значително надвишава пазарните цени и не се ограничава до възстановяване на разходи, да се счита за сътрудничество по смисъла на директивата?
Допуска ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба, която позволява директно възлагане без търг на услуги по управление на данъка върху автомобилите на публично учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/19: Ge.Fi.L., Определение от 30 юни 2020 г.
Допустимо ли е възлагането на обществена поръчка за услуги, свързани с управлението на данъка върху моторните превозни средства, директно и без процедура на публична нестопанска организация по силата на националното законодателство?
Отговаря ли такава национална правна уредба на изискванията на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, ако не са изпълнени всички кумулативни условия за прилагане на изключението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/19: Openbaar Ministerie (Faux en écritures), Заключение от 25 юни 2020 г.
1.1. Представлява ли понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение самостоятелно понятие на правото на Съюза?
1.2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: въз основа на какви критерии може да се установи дали даден орган на изпълняващата държава членка е такъв съдебен орган и дали съответно изпълнената от него [ЕЗА] е съдебно решение?
1.3. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: попада ли нидерландската Openbaar Ministerie (прокуратура), по-специално Officier van Justitie (прокурор), в обхвата на понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение и съответно представлява ли изпълнената от този орган [ЕЗА] съдебно решение?
1.4. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: допустимо ли е първоначалното предаване да се проверява от съдебен орган, по-конкретно Overleveringskamer te Amsterdam (състав, компетентен за предаването, към първоинстанционния съд в Амстердам, Нидерландия), съгласно член 15 от Рамковото решение, който наред с друго гарантира правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, докато за допълнителното предаване по член 27 от Рамковото решение е компетентен друг орган, а именно прокурорът, при което не е гарантирано правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, така че без основателна причина в Рамковото решение има очевидна непоследователност?
1.5. При утвърдителен отговор на въпроси 1.3. и 1.4.: трябва ли членове 14, 19 и 27 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че прокурорът, който действа в качеството на изпълняващ съдебен орган, трябва по-специално да спазва правото на заинтересованото лице на изслушване и на достъп до правосъдие, преди да даде съгласието си за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването му въз основа на [ЕЗА] и за което не се отнася искането за предаване?
2. Представлява ли прокурорът към Arrondissrichsket Amsterdam (Окръжна прокуратура Амстердам), който действа съгласно член 14 от [Olw], изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, който предава издирваното лице и може да даде съгласието си по смисъла на член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/19: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/11 да се тълкува в смисъл, че търговец, който предоставя на своя уебсайт достъп до общите условия на договорите за продажба или услуги, но не сключва договори с потребителите чрез този уебсайт, е длъжен да включи в тези общи условия информация за структурата или структурите за алтернативно решаване на спорове, в обхвата на чиято компетентност попада, когато се ангажира или е задължен да прибегне до тази структура или тези структури за решаване на споровете с потребители, или в това отношение е достатъчно посоченият търговец било да включи тази информация в други достъпни на този уебсайт документи или в други раздели на същия, било да предостави посочената информация на потребителя при сключване на договора, за който се прилагат посочените общи условия, посредством различен от тях документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „планове и програми“ попадат приети от правителството на федерална единица на държава членка постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори?
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, включително мерки относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, представляват планове и програми, за които трябва да се направи екологична оценка по силата на тази разпоредба?
Когато се окаже, че е трябвало да се направи екологична оценка по смисъла на Директива 2001/42 преди приемането на постановлението и циркулярното писмо, на които е основано оспорено пред национална юрисдикция разрешение за изграждане и експлоатация на вятърни генератори, поради което тези актове и разрешението не са в съответствие с правото на Съюза, може ли посочената юрисдикция да запази последиците от актовете и разрешението и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/19: Okrazhna prokuratura – Haskovo и Apelativna prokuratura – Plovdiv, Заключение от 25 юни 2020 г.
1) Дали член 17, § 1 от Хартата […] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, заради компрометиране на точния баланс между обществения интерес и изискването за защита на правото на собственост, национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, предвиждаща отнемане в полза на държавата на послужилото за извършване на квалифицирана митническа контрабанда превозно средство, собственост на трето лице, което не е знаело, нито е трябвало и можело да знае за извършване на престъплението от страна на свой служител?
2) Дали чл. 47 от Хартата […] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, даваща възможност да бъде отнето превозно средство, собственост на лице, което не съвпада с лицето, извършило престъплението, без на лицето - собственик да бъде осигурен пряк достъп до правосъдие с цел излагане на гледната му точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.