Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 52, точка 6, буква а) във връзка с член 54, параграф 1 от Директива [2015/2366], съгласно който ползвателят на платежни услуги се счита за приел предложените изменения в договорните условия, освен ако преди предложената дата за влизането им в сила е уведомил доставчика на платежни услуги, че не приема тези изменения, да се тълкува в смисъл, че мълчаливо съгласие на потребителя може да се уговаря без никакво ограничение по отношение на всички възможни договорни условия?
Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта, с която се извършват плащания на ниска стойност от свързаната с картата банкова сметка на клиента, е платежен инструмент?
При утвърдителен отговор на въпрос 2а:
Следва ли член 63, параграф 1, буква б) от Директива 2015/2366, уреждащ дерогация за платежни инструменти с ниска стойност и електронни пари, да се тълкува в смисъл, че безконтактното плащане на ниска стойност чрез използване на функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта следва да се счита за анонимно използване на платежния инструмент по смисъла на дерогацията?
Следва ли член 63, параграф 1, буква [а]) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги може да се позовава на тази дерогация само когато може да бъде установено, че с оглед на обективното равнище на развитие на техниката платежният инструмент не може да бъде блокиран или не е възможно да се предотврати по-нататъшното му използване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли правилата относно отпускането на помощ, залегнали в членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013, да се тълкуват в смисъл, че за предприятието заявител, което надхвърля подлежащия на отпускане пределен размер поради кумулирането с предходно подпомагане, е възможно да избере — до фактическото изплащане на поисканото подпомагане — или намаляване на финансирането (чрез изменение или вариант на проекта), или отказ (цялостен или частичен) от предходно подпомагане, евентуално вече изплатено, за да се вмести в подлежащия на изплащане пределен размер?
Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че различните представени избори (вариант или отказ) са налице, дори да не са изрично предвидени от националната правна уредба и/или от публичното обявление относно отпускането на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Неизпълнение на задълженията по член 2, член 28 и член 35, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО, тъй като Stadt Wien-Wiener Wohnen пряко е възложило договора от 25 май 2012 г. относно офис сградата на Guglgasse 2‑4 във Виена, без обявяване и без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, в нарушение на изискванията за прозрачност и равнопоставеност при възлагането на обществени поръчки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
1) Португалската държава не е съобщила на Комисията техническите регламенти, съдържащи се в Законодателен декрет № 442/89; неприложими ли са посочените разпоредби, по-специално посочените членове 3 и 9 от него, така че частноправните субекти да могат да се позовават на тяхната неприложимост?
2) Португалската държава не е съобщила на Комисията техническите регламенти, съдържащи се в Законодателен декрет № 282/2003; трябва ли да бъдат оставени без приложение посочените разпоредби, по-специално членове 2 и 3 от него, по отношение на доставчиците на услуги в Португалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1 от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на WWAG, с които се въвежда данък върху експлоатацията на терминали за приемане на залози, следва да се считат за „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба?
Води ли пропускът да се нотифицират разпоредбите на WWAG по смисъла на Директива 2015/1535 до невъзможност да се събира данък като данъка върху експлоатацията на терминали за приемане на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива [2002/58] — в обхвата на правото на Съюза и на Директива [2002/58] изискване, което се съдържа в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа и съгласно което последният трябва да предостави масив от данни за съобщения на службите за сигурност и разузнавателните служби на държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията [приложими по отношение на съхраняваните масиви от данни за съобщения, определени в точки 119—125 от решение от 21 декември 2016 г., Tele2 (C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970) или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ
Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се има предвид съществената необходимост [службите за сигурност и разузнавателните служби] да използват техники за събиране и автоматизирана обработка на масиви от данни с цел защита на националната сигурност, както и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) a) Може ли въз основа на характеристиките на вътрешната правна уредба в областта на спорта FIGC да се квалифицира като публичноправна организация, тъй като е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер?
б) Изпълнен ли е по-специално телеологичният критерий за организацията по отношение на FIGC дори при липсата на формален акт за създаване на публична администрация и въпреки че е организирана на принципа на членството, поради включването ѝ в правна уредба в даден сектор (на спорта), организирана по модели с публичен характер, и обвързването със спазване на принципите и правилата, разработени от CONI и от международните спортни организации, чрез признаването за спортни цели на националния публичноправен субект?
в) Може ли също така този критерий да се установи по отношение на спортна федерация като FIGC, притежаваща капацитет за самофинансиране, във връзка с дейност като разглежданата по делото, която няма публично значение, или вместо това за определяща трябва да се счита необходимостта във всички случаи да се гарантира прилагането на правилата за конкурентно възлагане на трети лица на всички видове договори на този субект?
2) a) Въз основа на правоотношенията между тях, има ли CONI доминиращо влияние над FIGC, в светлината на законовите правомощия за признаване на дружеството за спортни цели, за одобряване на годишните бюджети и за надзор върху управлението и правилното функциониране на органите и за назначаване на временен управител на субекта?
б) От друга страна обаче, достатъчни ли са тези правомощия, за да се установи наличието на критерия за доминиращо публично влияние, присъщо на публичноправната организация, поради квалифицираното участие на председателите и на представителите на спортните федерации в основните органи на CONI?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е националният съд да решава въпросите относно съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, с изключение на разноските на страните по главното производство, при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.