Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 в частта, в която се предвижда, че върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти трябва да е посочена информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви за функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне, да се разбира в смисъл, че трябва да се посочват основните функции на козметичния продукт по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същия регламент, а именно функциите по почистване, обгрижване и защита (поддържане в добро състояние), парфюмиране и разкрасяване (промяна във външния вид), или трябва да се посочват и по-подробни функции, позволяващи да се установят свойствата на козметичния продукт?
Трябва ли член 19, параграф 2 и съображение 46 от Регламент № 1223/2009 да се тълкуват в смисъл, че е възможно информацията по параграф 1, букви г), ж) и е) от тази разпоредба, а именно информацията относно конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, относно съставките и функциите, да се посочи във фирмен каталог, включващ и други продукти, като върху опаковката на съответния козметичен продукт се постави символът по точка 1 от приложение VII?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, когато след издаването ѝ националните правни разпоредби на издаващата държава членка са изменени така, че съдът вече не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита поради липса на независимост?
Достатъчно ли е установяването на системни и общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, за да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, без да се разглежда личното положение на издирваното лице?
Може ли изпълняващият съдебен орган да презумира, че съществуват сериозни и потвърдени основания за реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес само въз основа на системни и общи недостатъци, без конкретна и точна преценка на обстоятелствата по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) a) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че непосредственото настъпване на изцяло имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но невярна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?
б) При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те
Достатъчни ли са посочените в точка 4.2.2 допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища?
2) Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за предявен съгласно член 3:305a от BW иск на асоциация, чиято цел по силата на собственото ѝ право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Пораждат ли съобщенията на Комисията относно изпълнението на Регламент № 305/2011 самостоятелни правни последици, различни от тези на решенията за запазване или ограничаване на позоваванията на хармонизираните стандарти?
Задължена ли е Комисията съгласно член 18, параграф 2 във връзка с член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011 да приеме една от предложените от държава членка мерки при официално възражение срещу хармонизиран стандарт?
Задължена ли е Комисията да провери дали хармонизираните стандарти, посочени в спорните решения, застрашават спазването на основните изисквания към строежите съгласно Регламент № 305/2011?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли член 22а, параграф 1 (въведен с Директива 2014/56) от Директива 2006/43 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със сключване на трудовия договор?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 22а, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със започване на работа на съответната длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че може да се квалифицира като договор, сключен от потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата професионална дейност, и договор за онлайн покер, сключен от разстояние по интернет от физическо лице с чуждестранен оператор на онлайн игри, подчинен на общите договорни условия за такъв оператор, при положение че посоченото лице в продължение на няколко години се е издържало от така получените доходи или печалби от игри на покер, макар да не разполага с официална регистрация за този вид дейност и във всички случаи не предлага тази дейност на трети лица на пазара като платена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Правилно ли е избрано правното основание за приемането на Директива (ЕС) 2018/957?
Съвместимо ли е приемането на Директива (ЕС) 2018/957 с ограниченията по член 153, параграф 5 ДФЕС и налице ли е злоупотреба с власт от страна на законодателя на Съюза?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с принципа на свободното предоставяне на услуги, включително принципите на равно третиране и пропорционалност, и с член 58 ДФЕС относно транспорта?
Изключва ли Директива (ЕС) 2018/957 ефективното осъществяване на свободното предоставяне на услуги чрез предоставяне на възможност за колективни действия, които могат да възпрепятстват тази свобода?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с Регламент „Рим I“ и спазени ли са принципите на правна сигурност и законодателна яснота при определяне на приложимото право и понятието „възнаграждение“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Директива (ЕС) 2018/957 да бъде приета на основание член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС, или следва да се използват разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на социалната политика?
Създават ли член 1, точка 2, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2018/957 необосновани или дискриминационни ограничения на свободното предоставяне на услуги, противоречащи на член 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е включването на сектора на автомобилния транспорт в приложното поле на Директива (ЕС) 2018/957 с член 58 ДФЕС, който урежда свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта чрез специални разпоредби на Договора за функционирането на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли понятията „съдебен орган“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2014/41 и „прокурор“ по смисъла на член 2, буква в), подточка i) от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт, като министъра на правосъдието на Хамбург (Justizsenator in Hamburg), при приемането на решение за издаване на европейска заповед за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.