Campos Sanchez-Bordona

Трябва ли член 15 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 6 от същата Харта и член 4 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато:
1) за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
2) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни: а) телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне; б) дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона; в) информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги; г) в случая на мобилни телефонни услуги също и: i) международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването; ii) международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването; iii) дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени; iv) знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката; д) в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
3) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни: а) адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет; б) уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор; в) дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона; г) при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
4) не се допуска съхраняването на следните данни: а) съдържанието на съобщенията; б) данни за посетени интернет страници; в) данни за услуги за електронна поща; г) данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
5) срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
6) е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
7) съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?