всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Bobek

Генерален адвокат – Bobek

Дело C-451/16: MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст), Заключение от 5 декември 2017 г.

Допуска ли Директива 79/7, в допълнение към изпълнението на физическите, социалните и психологическите критерии за признаване на джендър промяна, националното право да налага и изискване лице, преминало джендър промяна, да бъде несемейно, за да може да придобие право на държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.

Задължена ли е Комисията да приеме мерки за спешна намеса по искане на държава членка, когато не е очевидно наличие на сериозен риск за здравето или околната среда от разрешен ГМО продукт?
Може ли държава членка да приеме национални мерки за спешна намеса при липса на такива от Комисията, след като е изпълнила процедурните изисквания?
Позволява ли принципът на предпазливостта приемане или поддържане на спешни мерки от държавите членки без наличие на „очевиден сериозен риск“, предвиден в член 34 от Регламент № 1829/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.

Следва ли Комисията да приема спешни мерки по искане на държава членка при липса на очевиден сериозен риск за здравето на хората, животните или околната среда по член 34 от Регламент № 1829/2003, във връзка с член 53 от Регламент № 178/2002?
Може ли държава членка, след като е уведомила официално Комисията и последната не е приела спешни мерки, да въведе такива мерки на национално ниво по член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с член 54 от Регламент № 178/2002?
Допуска ли член 34 от Регламент № 1829/2003, във връзка с принципа на предпазливостта, приемане или поддържане на спешни мерки само на основание този принцип, без да са изпълнени материалните условия на този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-596/15: Bionorica/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.

Явяват ли се писмата на Комисията от 19 юни 2014 г. достатъчно ясно изразяване на становище по смисъла на член 265 ДФЕС, което преустановява твърдяното неправомерно бездействие?
Съществува ли правен интерес за жалбоподателите Bionorica и Diapharm да искат установяване на неправомерно бездействие на Комисията по отношение на оценката на здравните претенции за растителни вещества?
Притежава ли Diapharm процесуална легитимация да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС във връзка със здравните претенции за растителни вещества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/16: AEBTRI, Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

Компетентен ли е Съдът, с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения, да тълкува, по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин, Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, когато се касае за областта, уредена от член 8 и член 11 от тази Конвенция, при преценка за наличие на отговорност на гарантираща асоциация, регламентирана и в член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане?
Тълкуването на член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане във връзка с член 8, параграф 7 (сега член 11, параграф 2) и обяснителните бележки към тях от Конвенцията ТИР позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия, при настъпила изискуемост на вземанията по член 8, параграфи 1 и 2 от Конвенцията ТИР, митническите органи са изискали в рамките на възможното, плащането им от титуляря на карнета ТИР, пряко дължащ тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация?
Получателят, който е придобил или задържал стока, за която знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение (митница по направление), следва ли да се счита, само поради тези обстоятелства, че е лице, което е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор и да бъде признат за солидарен съдлъжник по смисъла на член 203, параграф 3, трето тире във връзка с член 213 от Митническия кодекс?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател, пречка ли е за реализиране на отговорността, регламентирана и в член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане, на гарантираща асоциация по член 1, буква р) от Конвенцията ТИР?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-691/15: Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването и прилагането на Регламент № 1272/2008 относно задължението на Комисията да вземе предвид всички релевантни фактори при класифицирането на веществото?
Превишил ли е Общият съд пределите на съдебния контрол и изопачил ли е доказателствата при преценката на научните и технически данни, въз основа на които е приет спорният регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/16: Schrems, Заключение от 14 ноември 2017 г.

1) Трябва ли член 15 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?
2) Трябва ли член 16 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:
а) в същата държава членка,
б) в друга държава членка, или
в) в трета страна,
ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-217/16: Dimos Zagoriou, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

1) Какво е естеството на актовете на [Комисията], приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от [Комисията], е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на [Комисията], или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на [Комисията], приети в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице, или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на [Комисията], приет в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнението на това парично задължение спрямо [Комисията] на основание на посочените по-горе регламенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/16: Ispas, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Изисква ли принципът на зачитане на правото на защита административна практика за приемане на решения, с които се установяват задължения в тежест на частноправен субект, без да му се позволява достъп до цялата информация и до всички документи, които публичният орган е взел предвид за приемането на това решение — информация и документи, съдържащи се в изготвената от този орган административна преписка, до която няма публичен достъп?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1394041424358 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form