Bobek
Генерален адвокат – Bobek
Дело C-305/16: Avon Cosmetics, Заключение от 7 септември 2017 г.
1. Може ли да се приеме, че когато директен продавач продава стоки (наричани по-нататък „помощни материали за продажбите“) на нерегистрирани дистрибутори или нерегистриран дистрибутор купува от трети лица стоки и услуги (наричани по-нататък „стоките и услугите на трето лице“) — които и в двата случая нерегистрираните дистрибутори използват за подпомагане на икономическата си дейност, състояща се в продажбата на други стоки, които също са закупени от директния продавач и са предмет на административни договорености, установени в съответствие с дерогация, последно предоставена с Решение на Съвета от 24 май 1989 г. (89/534/ЕИО) (наричана по-нататък „дерогацията“) — релевантните разрешения, разпоредби за прилагане и/или административни мерки нарушават съответни разпоредби и/или принципи на правото на Европейския съюз, доколкото задължават директния продавач да осчетоводи данъка по извършените доставки въз основа на цената, на която нерегистрираните дистрибутори продават другите стоки, без да може да се намали ДДС, платен от нерегистрирания дистрибутор за помощните материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице?
2. Когато е поискало дерогация от Съвета, длъжно ли е било Обединеното кралство да уведоми Комисията, че нерегистрираните дистрибутори плащат ДДС за покупката на помощни материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице, които използват за икономическата си дейност, и че при прилагането на дерогацията следва съответно да се отчете този неподлежащ на възстановяване данък по получени доставки или надвнесен данък по извършени доставки?
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1 и/или въпрос 2 по-горе:
а) Възможно ли е и трябва ли някои от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки да се тълкуват по начин, който отчита i) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или ii) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или iii) потенциална нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружествата, които извършват непреки продажби.
б) Може ли да се приеме, че:
i) разрешената на Обединеното кралство дерогация от член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива е незаконосъобразна,
ii) заедно с дерогацията от член 11, А, параграф 1, буква а) е необходима дерогация от член 17 от Шеста директива. Ако това е така, може ли да се счита, че Обединеното кралство е действало незаконосъобразно, като не е поискало от Комисията или Съвета разрешаване на дерогация от член 17,
iii) Обединеното кралство действа незаконосъобразно, като не прилага ДДС по такъв начин, че да позволява на директните продавачи да поискат данъчен кредит по отношение на платения от нерегистрираните дистрибутори ДДС върху помощните материали за продажбите или върху стоките и услугите на трето лице, използвани от тях за икономическата им дейност,
iv) поради това всички или част от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки са невалидни и/или незаконосъобразни.
в) Представлява ли подходящо правно средство за защита, ако Съдът на Европейския съюз или националната юрисдикция:
i) разпореди, че държавата членка следва да приложи дерогацията във вътрешното си право, като предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани посредници и дружества, които извършват непреки продажби; или
ii) обяви, че разрешаването на дерогацията, а следователно и самата дерогация, са невалидни; или
iii) обяви, че националното законодателство е невалидно; или
iv) обяви, че указанието е невалидно; или
v) обяви, че Обединеното кралство следва да поиска разрешение за допълнителна дерогация, за да предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружества, които извършват непреки продажби.
4. Трябва ли съгласно член 27 от Шеста директива (член 395 от Основна директива ДДС) „непла[теният] или изб[егнат] данъ[к]“ да се измерва като нетна загуба на данъчни приходи (при отчитане както на платения данък по извършени доставки, така и на подлежащия на възстановяване данък по получени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) или като брутна загуба на данъчни приходи (при отчитане само на данъка по извършени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) за държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/17: Zdziaszek, Съдебно решение от 10 август 2017 г.
Обхваща ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производства по обжалване, както и производства, в които се изменят наложени преди това наказания лишаване от свобода, като определяне на общо наказание?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнението на европейска заповед за арест единствено поради липса на достатъчна информация във формуляра или в допълнителната информация относно наличието на някое от условията по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/17: Tupikas, Съдебно решение от 10 август 2017 г.
Включва ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производството по въззивно обжалване, когато в това производство делото е разгледано по същество и е постановено окончателното осъждане на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/17: Zdziaszek, Заключение от 26 юли 2017 г.
Понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР трябва ли да обхваща производство за определяне на общо наказание, когато в него не се обсъжда въпросът за вината?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, ако нито във формуляра, нито в допълнителната информация е посочено дали са налице обстоятелствата по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамковото решение?
Представлява ли производството по обжалване „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамковото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/17: Tupikas, Заключение от 26 юли 2017 г.
Неправилно тълкуване на понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото то следва да обхваща и последната инстанция на наказателния процес, на която делото е разгледано по същество, а не само първоинстанционното производство.
Неправилно транспониране на член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР в националното законодателство, чрез превръщане на факултативното основание за отказ в задължително основание, което ограничава правото на изпълняващия съдебен орган да прецени индивидуално спазването на процесуалните права на заинтересованото лице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/16: Falbert и др., Заключение от 26 юли 2017 г.
В случая има ли правило, подлежащо на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 във връзка с член 1, [първа алинея], точки 2, 5 и 11 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34[…] относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила, като се има предвид следното:
а) приет е Закон за изменение на Закона за някои игри, лотарии и залагания (lov om visse spil, lotterier og væddemål), с който следва да се въведе разпоредба, предвиждаща наказателна отговорност, в частност за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „предлага хазартни игри, лотарии или залагания в Дания, без да притежава разрешение по член 1“, както и за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „рекламира хазартни игри, лотарии или залагания, които не са обхванати от разрешението по член 1“; и
б) коментарите към проекта на Закона за изменение [bemærkningerne til forslaget til ændringsloven] показват, че целта на горепосочените криминализиращи разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането на пряко насочени към датския пазар онлайн игри от дружества за хазартни игри извън Дания, като, наред с другото, се забрани рекламирането по-конкретно на игри, предлагани онлайн от дружества извън Дания, доколкото, видно от същите коментари, няма съмнение, че съгласно разпоредбите преди измененията съответната дейност на дружество за хазартни игри извън Дания е незаконна, ако същото използва канали за продажба, при които свързаните с игрите устройства физически се продават на територията на Дания; повече спорове обаче повдига въпросът дали хазартните игри, които не са с произход от Дания, но са предназначени за участници в Дания, макар физически да се намират извън нейната територия, също са обхванати от тези разпоредби; следователно е необходимо да се изясни дали този начин на провеждане на хазартни игри попада в обхвата на посочените разпоредби. От коментарите личи още, че се предлага въвеждането на забрана за рекламиране на хазартни игри, лотарии и залагания, за които не е налице разрешение по този закон, и че изменението е в съответствие с действащата понастоящем забрана по член 12, параграф 3 от Закона за залаганията на конни надбягвания (hestevæddeløbsloven), но представлява уточнение на член 10, параграф 4 от (понастоящем отменения) Tips- og lottoloven (Закон за залаганията и лотариите). Освен това съгласно мотивите целта на забраната е да се защитят доставчиците на хазартни игри, притежаващи разрешение от датските власти, от конкуренцията на дружества, които нямат такова разрешение и следователно не могат правомерно да предлагат хазартни игри в Дания или да осъществяват посредничество във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/16: Superfoz – Supermercados, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Следва ли членове 26 и 27 от Регламент № 882/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса като разглежданата в главното производство само за обектите за търговия на дребно с храни, без приходите от тази такса да служат за финансиране конкретно на официалния контрол, извършван във връзка с тези задължени лица или в тяхна полза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/16: MMA IARD, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.
Следва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато:
a) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия),
б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и
в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/15: Комисия/Breyer, Съдебно решение от 18 юли 2017 г.
Попадат ли писмените становища, изготвени от държава членка за целите на съдебно производство и държани от Европейската комисия, в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Европейския съюз, с оглед на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС и особеното естество на тези документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.