Bobek
Генерален адвокат – Bobek
Дело C-194/16: Bolagsupplysningen и Ilsjan, Заключение от 13 юли 2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на накърняващите правата му коментари във връзка с претърпяната в тази държава членка вреда?
2) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може за всички претърпени от него вреди да предяви пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на неверните данни, за заличаване на коментарите и за обезщетение за имуществените вреди, причинени от публикуването на неверните данни в интернет?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че:
– следва се приеме, че центърът на интереси на юридическо лице, а следователно и мястото на настъпване на претърпените от него вреди, се намира в държавата членка, в която е неговото седалище, или
– при определянето на центъра на интереси на юридическото лице, а следователно и на мястото на настъпване на претърпените от него вреди, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, като например седалището и мястото на стопанска дейност на юридическото лице, седалището на клиентите му, както и начинът на сключване на сделките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/15: Scialdone, Заключение от 13 юли 2017 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директива 2006/112/ЕО, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и [на] Директива 2006/112/ЕО, които налагат на държавите членки задължението да предвидят ефективни, възпиращи и съразмерни санкции с цел защита на финансовите интереси на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която изключва възможността да се наложи наказателна санкция на обвиняемия (независимо дали е управител, законен представител, лице, упълномощено да изпълнява функции с данъчно значение или съучастник в нарушението), когато свързаното с него образувание с юридическа правосубектност е платило със закъснение данъка и дължимите административни санкции във връзка с ДДС, въпреки че вече е направена данъчна проверка, образувано е наказателно производство и е повдигнато обвинение, делото е предадено на съда, подсъдимият е надлежно уведомен за повдигнатото срещу него обвинение, но преди даването на ход на делото в съдебно заседание пред първата инстанция, в система, която не налага на горепосочения управител, на законния представител или на упълномощените от тях лица и съучастниците в нарушението никаква друга санкция, дори и административна?
3) Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на данъка върху добавената стойност, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50 000 EUR?
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението, в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50 000 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/16: Marcu, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
При обстоятелства като тези по спора в главното производство, недопустима ли е съгласно [Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112] национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която по отношение на лице, подложено на проверка и след нея служебно регистрирано за целите на ДДС, не може да се приложи механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — който към съответния момент е задължителен за сделките със земи между данъчнозадължени за целите на ДДС лица — на основание че това лице не е поискало и не е получило регистрация за целите на ДДС преди извършването на сделките или към датата на превишаване на тавана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/16: Fries, Съдебно решение от 5 юли 2017 г.
Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент № 1178/2011 със забраната на дискриминация, основана на възраст по член 21, параграф 1 от Хартата?
Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент № 1178/2011 с член 15, параграф 1 от Хартата, съгласно който всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия?
Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент № 1178/2011, и т.нар. „празни полети [за пребазиране]“ в рамките на дейността на въздушен превозвач, при които не се превозват нито пътници, нито товари или пощенски пратки?
Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент № 1178/2011, провеждането на обучение и изпити, при които пилот на възраст над 65 години се намира в пилотската кабина на самолет като член на екипажа, който не участва в полетите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/16: Biologie Dr Antoine, Определение от 5 юли 2017 г.
Може ли производството по преюдициално запитване да бъде прекратено и делото да бъде заличено от регистъра на Съда при отказ на националната юрисдикция от преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/16: AEBTRI, Заключение от 5 юли 2017 г.
1) Компетентен ли е Съдът, с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения, да тълкува, по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин, [Конвенция ТИР], когато се касае за областта, уредена от член 8 и член 11 от тази Конвенция, при преценка за наличие на отговорност на гарантираща асоциация, регламентирана и в член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане]?
2) Тълкуването на член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане] във връзка с член 8, параграф 7 (сега член 11, параграф 2) и обяснителните бележки към тях от [Конвенцията ТИР], позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия, при настъпила изискуемост на вземанията по член 8, параграфи 1 и 2 от [Конвенцията ТИР], митническите органи са изискали в рамките на възможното, плащането им от титуляря на карнета ТИР, пряко дължащ тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация?
3) Получателят, който е придобил или задържал стока, за която знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение (митница по направление), следва ли да се счита, само поради тези обстоятелства, че е лице, което е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор и да бъде признат за солидарен съдлъжник по смисъла на член 203, параграф 3, трето тире във връзка с член 213 от Митническия кодекс на Общността?
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател, пречка ли е за реализиране на отговорността, регламентирана и в член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане] на гарантираща асоциация по член 1, [буква р)] [от Конвенцията ТИР]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/16: Rodriguez Serin, Определение от 30 юни 2017 г.
Прекратява ли се производството по дело след оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Как следва да се разпределят разноските при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/15: Novartis Europharm/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Обхваща ли понятието „общо разрешение“ по член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83 отделно разрешение за търговия, издадено за разработка на вече разрешен лекарствен продукт с ново търговско наименование и нови терапевтични показания, или само разрешенията, издадени като промяна на първоначалното разрешение за търговия?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на понятието „общо разрешение“ от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/15: W и др., Съдебно решение от 21 юни 2017 г.
1) Допуска ли член 4 от Директива 85/374 начин за доказване в областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви презумпции, които са годни да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от Директива 85/374 система от презумпции, при която причинно-следствената връзка между приписания на дадена ваксина дефект и вредата, претърпяна от увреденото лице, се приема за установена винаги, когато са налице някои улики за причинно-следствена връзка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между приписания на дадена ваксина дефект и претърпяната от това лице вреда може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/16: Immo Chiaradia, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Съвместима ли е с правилата за съставянето на баланса, предвидени в Директива 78/660, според които:
— годишният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за имуществото, за финансовото състояние, както и за резултатите от дейността на дружеството (член 2, параграф 3 от Директива 78/660),
— провизиите са предназначени да покриват задължения, чийто характер е ясно дефиниран и които към датата на счетоводния баланс е вероятно да бъдат направени или е сигурно, че ще бъдат направени, но не е сигурна сумата или датата, на която ще възникнат (член 20, параграф l от Директива 78/660);
— принципът на предпазливостта следва във всички случаи да бъде спазван, и по-специално:
— могат да се включват само печалби, реализирани към датата на приключване на баланса,
— трябва да се вземат предвид всички задължения, възникващи в течение на въпросната финансова година или на предходната такава, даже ако такива задължения станат явни едва между датата на счетоводния баланс и датата, на която той е съставен (член 31, параграф 1, буква в), подточки аа) и бб) от Директива 78/660).
— вземат се предвид приходите и разходите, отнасящи се до финансовата година, независимо от датата на заплащане или инкасиране на тези приходи или разходи (член 31, параграф 1, буква г) от Директива 78/660),
— перата на разделите по активи и пасиви се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква д) от Директива 78/660),
възможността за дружество — емитент на опция върху акция, да осчетоводи като приход цената за цесията на тази опция през счетоводната година, през която въпросната опция е упражнена, или в края на срока на нейната валидност, за да се вземе предвид рискът, поет от емитента на опцията вследствие на поетото от него задължение, а не през счетоводната година, през която цесията на опцията е осъществена и цената ѝ е окончателно придобита, като поетият от емитента на опцията риск се оценява отделно чрез осчетоводяването на провизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.