Заключения
Заключения
Дело C-774/22: FTI Touristik (Élément d’extranéité), Заключение от 7 март 2024 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/22: Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Допуска ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] вземането предвид от възложител на документи, които са представени от оферент за пръв път след изтичането на срока за представяне на оферта, които не са били включени в първоначалната оферта и с които се доказват факти, които оферентът не е посочил в първоначалната оферта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, публичен възложител да поиска от икономически оператор да допълни документите, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
3) Трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, икономически оператор да предостави на публичен възложител документи, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-771/22: HDI Global, Заключение от 7 март 2024 г.
1. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са обезпечени само ако пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността, или са защитени и плащанията, които са направени в полза на организатора преди откриването на производството по несъстоятелност, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 преди настъпването на несъстоятелността?
2. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, но несъстоятелността настъпи в периода на резервираното пътуване?
3. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, а несъстоятелността на организатора настъпи поради същите извънредни обстоятелства?
4. Трябва ли член 17, параграф 1 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея обезпечение важи и за възстановяването на всички суми, които вече са платени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф [2] от тази директива, a организаторът, след прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване на това основание, но преди фактическото възстановяване на тези суми на пътуващия, е обявен в несъстоятелност, поради което пътуващият понася финансова загуба и следователно носи икономически риск при несъстоятелност на организатора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/23: Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnoloģijas asociācija, Заключение от 7 март 2024 г.
1. Трябва ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
2. Трябва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие?
3. Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от Европейския фонд за регионално развитие, представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от [Директивата за ДДС] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/23: Sagrario, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е сходно с положенията, предвидени в същия член 15?
2) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
3) Може ли член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
4) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от [тази] директива национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива [2003/86], преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
5) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 от [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа, да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
6) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива [2003/86], за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
3) При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1) Нарушава ли [Директива 2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирания с тези разпоредби принцип на равенство и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
2) Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека [(наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
3) Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
4) Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
5) Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Заключение от 22 февруари 2024 г.
1) Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като посочените в мотивите, съгласно които специалните мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) се прилагат само за „определените видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за определяне на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови индикатори за определянето на дадена територия като СЗЗ?
2) От значение ли е за отговора на предишния въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) са по същество основни превантивни защитни мерки („предпазни мерки“) за СЗЗ с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
3) От значение ли е за отговора на предишните два въпроса фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директивата за ОВОС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.