Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, докато хазартните игри, които не са предлагани по електронен път, остават освободени от ДДС?
2. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, но не и лотариите, които остават освободени от ДДС, без значение дали са предлагани или не по електронен път?
3. Допуска ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз върховна юрисдикция да реши да запази последиците от вътрешноправна разпоредба, която тя отменя поради нарушение на вътрешното право, без да се произнася по нарушението на правото на Съюза, което също е изтъкнато пред нея, и следователно без да постави преюдициалния въпрос за съвместимостта на тази вътрешноправна разпоредба с правото на Европейския съюз, нито да отправи запитване до Съда относно условията, при които би било възможно да реши да запази последиците от тази разпоредба, въпреки несъвместимостта ѝ с правото на Съюза?
4. В случай че отговорът на един от предходните въпроси е отрицателен, възможно ли е било Cour constitutionnelle (Конституционен съд) да запази, с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платения данък, вече настъпилите последици на разпоредбите, които е отменил поради несъвместимостта им с националните правила за разпределяне на компетентността, при положение че тези разпоредби са несъвместими и с [Директивата за ДДС]?
5. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен, възможно ли е на данъчнозадълженото лице да бъде възстановен ДДС, който то е платило върху действителния брутен марж на предлаганите от него игри и залагания, и то въз основа на разпоредби, несъвместими с [Директивата за ДДС] и с принципа на данъчна неутралност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директивата за ДДС доставка, която се извършва за ползвателите на [ЕПЗ] и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) В съответствие ли са с член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2, както и с член 32, параграф 1, буква а), параграф 2, първа алинея и параграф 3, втора и трета алинея от Регламент [№ 1305/2013] национална административна разпоредба и практика на подпомагане, които изключват плащането на компенсаторна добавка за площи в планински райони и в някои райони с ограничения само поради обстоятелството, че площите, за които следва да се предостави подпомагане чрез компенсаторна добавка, се намират извън предоставящия компенсаторната добавка регион на държавата членка по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от [Регламента]
Представлява ли седалището на стопанството на земеделския стопанин, който стопанисва площта, допустим критерий за разграничаване?
2) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка или на регион на държавата членка, който е взел решение за отпускане на плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от [Регламента], трябва да са в смисъл, че плащането трябва да се отпуска и за площи, класифицирани като планински район, респ. друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от [Регламента] от друга държава членка или от друг регион на същата държава членка, който също е взел решение да отпусне плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от [Регламента]?
3) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкуват в смисъл, че от тази правна норма по принцип пряко произтича предвидено в правото на Съюза право на земеделски стопанин на отпускане на плащане (компенсаторна добавка) от страна на държавата членка, респ. региона на държавата членка, ако земеделският стопанин е действащ земеделски стопанин и стопанисва площи, класифицирани от държавата членка, респ. от региона на държавата членка като планински район или друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от [Регламента], и съответната държава членка, респ. регионът ѝ са взели решение за предоставяне на плащания (компенсаторни добавки) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от [Регламента]?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
a) Спрямо кого е насочено произтичащото от правото на Съюза субективно право по член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]
Винаги ли е насочено спрямо самата държава членка или във всички случаи спрямо региона (член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от [Регламента]) на държавата членка, ако регионът, независимо от държавата членка, е взел решение за предоставяне на компенсаторни добавки на земеделски стопани съгласно член 31 от [Регламента]?
б) За да е налице произтичащото от правото на Съюза субективно право, необходимо ли е по принцип освен предвидените в член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] изисквания земеделският стопанин да изпълнява други изисквания, предвидени при транспонирането в националното право от държавата членка, отпускаща компенсаторната добавка, или от региона ѝ?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка, респ. на един от регионите ѝ, които съдържат условията за отпускането на плащането (компенсаторна добавка) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от [Регламента], трябва да имат правно естество, което води до субективно право на земеделските стопани да им се отпусне плащане (компенсаторна добавка), ако изпълняват наложените от съответната държава членка, респ. от регионите ѝ условия за плащане, независимо от действителната практика на държавата членка, респ. на региона ѝ по отношение на подпомагането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Не трябва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
2) Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от [тази директива], който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?
3) Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на [AGCM] (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с едновременното предлагане на свързани оферти, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал от седем дни?
4) Допуска ли Директива 2016/97, и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на [AGCM] на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на кръстосана продажба на два продукта — финансов и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — а при наличие на опасност от оказване на влияние върху потребителя вследствие на обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на свързаната оферта и подписването на застрахователния договор?
5) Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправена сложна свързана оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли приложение II към Регламент (ЕС) 2021/1165 […] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „[промишлено] животновъдно стопанство“ е равностойно на понятието „отглеждане без използване на земя“?
2) Ако понятието „[промишлено] животновъдно стопанство“ се различава от понятието „отглеждане без използване на земя“, кои критерии следва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено стопанство трябва да се квалифицира като [промишлено] по смисъла на приложение II към Регламент 2021/1165?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?
2. В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС], различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?
3. Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 [ДЕС], във връзка с член 267 [ДФЕС], разпоредбите на [Директивата за ДДС] и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?
4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C‑309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчен неутралитет, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с [Директивата за ДДС], и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?
5. Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода от 1 юли 2016 г. до 21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 [ДФЕС]?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C‑368/04, задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчен неутралитет, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (Решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание на неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Грешки при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 2015/1589, както и грешки при тълкуване на понятието „сериозни затруднения“ във връзка с квалификацията като държавна помощ, що се отнася до управляваните активи след 1979 г.
Неправилно тълкуване на фактите и грешки при прилагане на правото, що се отнася до наличието на такива сериозни затруднения във връзка с квалификацията като „съществуваща помощ“ на управляваните активи през 1979 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на [Общия съд]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
„(а) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от [Регламент „Брюксел Ia“] във връзка с член 3, параграф 1 от [Регламента относно несъстоятелността] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от [Регламент „Брюксел Ia“] попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на [NFW], и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Както и
(б) Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент[а относно] несъстоятелността, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка, в която е обявена несъстоятелността?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Съвместимо ли е с член 3, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО — и ако не е съвместимо[,] по каква причина — тълкуването, съгласно което се разширява отговорността на производителя по отношение на доставчика, дори когато доставчикът в действителност не е поставил своето име, марка или друг отличителен знак върху стоката, само защото наименованието, марката или друг отличителен знак на доставчика съвпадат изцяло или отчасти с тези на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.